Кирил Бошов, председател на управителния съвет на "Еврохолд България": Не планираме продажба на компании, нито на дялове от тях

През септември един от най-големите публични холдинги - "Еврохолд България", продаде част от дружествата си с намерението да се фокусира само върху основните си бизнес направления - финанси, лизинг и продажба на автомобили. "Еврохолд" беше и една от първите български групи, които излязоха на финансовите пазари в региона - в момента освен у нас компанията има застрахователи в Румъния, Македония, Турция, както и дял в сръбската "Такова". За плановете на холдинга и бизнес средата у нас разговаряме с председателя на управителния съвет Кирил Бошов. |
Кризата ни даде възможност да се уверим, че инвестициите ни имат дългосрочно бъдеще Не планираме продажба на компании, нито на дялове от тях Липсата на предсказуемост в държавната политика е проблем |
Накъде ще развиватe "Еврохолд" - само в направление финанси и продажби на коли или ще добавяте още дейности към портфейла си?
- Още с излизането ни на борсата през март 2007 г. заявихме на нашите инвеститори накъде ще се развива "Еврохолд", а именно – общо застраховане, продажба и лизинг на автомобили, управление на активи чрез инвестиционния ни посредник "Евро-финанс".
Нито за миг през последните 3 и половина години не сме се отклонили от тази идея, която прерасна в един според нас устойчив бизнес модел. В тази връзка смятаме да продължим и занапред да се развиваме в тези три основни направления, допълващи се едно друго, подпомагащи се, и по този начин да създаваме стойност за акционерите.
Не е ли рисково за един холдинг да залага точно на финанси и продажби на коли, които силно страдат, ако икономиката спада?
- Ние не сме направили тази структура на "Еврохолд" за ден-два, така че при първите негативи на пазара да правим генерални промени. Напротив, аз и на предишния въпрос ви казах, че ние сме създали модел, който смятаме да бъде устойчив в следващите не пет, а 50 години. Бих казал, че кризата ни даде възможности, с които още повече да се уверим, че това, в което сме инвестирали, има дългосрочно бъдеще.
Планирате ли покупки на нови дружества? А продажба на още компании от портфейла?
- Скоро завършихме сделка по продажба на производствените активи. Това отново беше част от стратегията на холдинга да се фокусира в направление автомобили - лизинг - застраховки. Оттук нататък всякакви нови сделки могат да бъдат само в тези направления.
Работим по различни проекти, сега кризата също дава възможности за придобиване на подценени активи, тъй че стига да преценим, че сделките си заслужават, не бихме се поколебали да ги направим. Но пак подчертавам, това ще бъде само в сегментите, в които се занимаваме. Относно продажби на компании на този етап това не стои пред нас, тъй като "Еврохолд" вече се състои само от стратегически активи.
Към края на полугодието "Еврохолд" е сред компаниите с най-висока задлъжнялост от включените в SOFIX, какво да очакваме от отчета за деветмесечието?
- Това пак е един мит. Защото, ако се погледнат по-внимателно отчетите на холдинга, ще видите, че основната част от дълга са задължения на лизинговата ни структура към банки и по облигационни емисии. Лизинговият бизнес е сходен с банковия с тази разлика, че лизинговата компания не набира влогове.
При нея привлеченият ресурс са банковите кредити. Съотношението, с което работи една лизингова компания на днешния пазар в България, е в рамките на 8-9 към 1. Или срещу 1 вложен лев собствен капитал стоят 8 лв. привлечен ресурс. Когато нашата лизингова компания расте, а тя продължава да расте и в кризата, от началото на годината имаме 10% дял в новогенерирания бизнес, с което сме втора-трета компания в сегмента лизинг на нови автомобили, пропорционално растат и нейните задължения.
Единственото неконсолидирано задължение на "Еврохолд" е мецанинов дълг, който има повече характеристики на екуити финансиране, отколкото на дълг, с падеж 2015 г. Застрахователните дружества на групата нямат дълг, автомобилните компании имат единствено оборотен капитал, който служи за финансиране на стоковите им наличности до 45-60 дни.
В съобщението за продажба на дружествата обявихте, че с това ще намалеят задълженията на цялата група, ще се усети ли сериозен ефект върху холдинга?
- Ефектът е изключително сериозен, около 30 млн. лв. банкови и облигационни задължения се елиминират – едната част по линия на задължения на продадените компании, друга част по линия на погасяване на кредити на "Еврохолд". Много сериозен ефект има и в лихвените плащания, те ще намалеят с около 3 млн. лв. за 2011 г.
Обмисляли ли сте продажба на дял от някое дружество на дялов инвеститор подобно на "Глобал файнанс", който влезе в "Евроинс"?
- Не, на този етап това не стои пред нас, тъй като смятаме, че "Еврохолд" трябва да има максимално висок процент в трите си дъщерни подхолдинга, защото това са компаниите, които наистина дават стойност на групата.
Как се развиват компаниите ви зад граница и какво става със застрахователя в Турция?
- Все по-добре. В Румъния застрахователното ни дружество за втора поредна година е най-динамично развиващото се в общото застраховане. Тази година ще направи почти 90 млн. евро премиен приход. Само за пример – когато закупихме компанията през 2007 г., тя имаше 18 млн. евро премии.
Вече е в десетката с 5% пазарен дял. По подобен начин се развива и македонската компания, тя е дори в топ 5 на пазара по общо застраховане в Македония и независимо от кризата продължава да отбелязва ръст на премиите, като подобрява финансовите си показатели. Общо застрахователната ни група към тази година очаква премиен приход в размер на 130-135 млн. евро.
В Турция на този етап инвестицията е замразена, тъй като и ние бихме искали да има повече яснота относно развитието на сектора в страната, относно необходимите капиталови изисквания и тогава вече да преценим бъдещи следващи стъпки.
Какво мислите за идеята на финансовия надзор застрахователите да поддържат по-високи резерви? Това ще повиши ли цената на "Гражданска отговорност" и ще направи ли компаниите по-стабилни?
- Одобрявам идеята, тъй като всяка стъпка, насочена да слага ред на пазара на "Гражданска отговорност", не може да не бъде одобрена и адмирирана от нас. Би трябвало това да доведе до повишаване цената на застраховката. Разбира се, повишаване на резервите трябва да е една от мерките, които трябва да се вземат, за да се нормализира пазарът на "Гражданска отговорност".
Само за пример ще дам Румъния – за последните 12 месеца цената на полицата там се повиши точно два пъти и към днешна дата средната цена е 160-180 евро. Това се случи само за 12 месеца с мерки на регулатора. Те бяха доста комплексни – освен строги изисквания към резервите, въвеждане на електронна полица, ограничаване на комисионите към брокерите, въвеждане на централизирана система за статистика за пътни произшествия, което даде възможност за истинска система бонус-малус.
В резултат само за 12 месеца тези стъпки дадоха изключително силен позитивен ефект на пазара. Той е в две посоки – както повишаване на цената, така и подобряване на техническия резултат.
Смятате ли, че България започва да излиза от кризата?
- Това не се вижда по вътрешното потребление. Единственият позитивен сигнал на този етап това е експортът, което най-вече е свързано с излизането от кризата на големите икономики. Но на ниво вътрешно потребление дори и последните месеци не бих казал, че са били добри за икономикaтa на страната въпреки очакванията на всички след август да видим оживление.
Все се надявам, че с тръгването на западните икономики и на експорта по естествен път това да стигне и до вътрешното ни потребление. В тази връзка аз все пак съм оптимист – може би не за месеците до края на годината, но за следващите 6-9 месеца – да.
Какво е мнението ви за повишаването на осигуровките, това наистина ли ще ни върне назад?
- Вижте, 1.8 или 2% повишаване на осигуровките сигурно няма да бъде краят на света за работодателите. За мен не е там проблемът. Проблемът е да има предсказуема среда, защото преди година правителството дойде на власт с обещанието да свали с 5% осигуровките.
Ние сме работодател на около 2000 души в България и за мен е изключително важно да знам за следващите три години каква ще бъде осигурителната тежест на бизнеса, за да може и ние да си правим нашите планове. Към днешна дата аз не мога да кажа каква ще е осигурителната тежест през следващите три години, което е едно сравнително краткосрочно прогнозиране.
И аз бих приел дори и повишаване на осигуровките, дори и в такъв тежък момент, ако това е съчетано със съответната реформа на пенсионноосигурителната система. Което значи увеличаване на стажа за пенсия, така че да не се случи – днес ще увеличим осигуровките с 2%, а през март 2011 г., когато се отчете първото тримесечие, да се окаже, че дупката в пенсионната система все още е огромна и ще трябва да се увеличат осигуровките с нови 3%. Ето това вече не мога да го приема. Да не се направят реформи за мен е сигнал, че тежестта ще се поеме само от бизнеса.