Бизнесът: Новият закон за ВЕИ остава непрозрачен
| "В закона трябва да има насоки как ще се подбират инвеститорите във ВЕИ, защото продължава да съществува съмнение, че бъдат осъществени проектите само на "наши хора". Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия "НЕК трябва да развива мрежата си, а според заложените промени ще бъде поставена ръчна спирачка, защото ДКЕВР ще ги подбира в зависимост от разполагаемия потенциал за присъединяване." Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация |
Проектът на закон за енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) остава непрозрачен и създава условия за предварително нагласен подбор на инвеститори в проекти, заявиха от браншовите асоциации пред "Дневник". Нормативният документ беше подготвен от икономическото министерство и обявен за обществено обсъждане в края на миналата седмица.
Проектът трябва да бъде приет най-късно до 5 декември, за да не започне наказателна процедура срещу страната от Брюксел. "Законът има своите положителни страни, но философията му е сбъркана", каза Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация.
По думите му основен недостатък на проекта е, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще подбира кои инвеститори ще могат да реализират мощностите си и кои не. "В закона е заложена цена на пренос, което е добре, и смятам, че ще е достатъчно, за да се отсеят несериозните предприемачи", обясни Газдов.
Според нормативния акт електроразпределителните компании и системният енергиен оператор ще съобщават всяка година какви мощности могат да бъдат присъединени, като окончателно проектът ще се съгласува от икономическото министерство и ще се одобрява от ДКЕВР.
"По презумпция НЕК трябва да развива своята мрежа, но по този начин ние ще се нагаждаме към досега съществуващата", допълни шефът на асоциацията. От бранша са доволни, че е отпаднала идеята комисия към ДКЕВР, в която влизат електроразпределителните дружества и НЕК, да определя кои компании ще изпълняват своите проекти и кои не.
"Недостатък на проекта е, че повечето от заложените в него изисквания ще се доуточняват в подзаконови нормативни актове и дори наредби, които по-лесно и по собствено усмотрение може да се променят", смята Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. По думите му подборът от ДКЕВР ще се извършва непрозрачно, защото все още няма разписани критерии за това.
Според сега съществуващата наредба лиценз за производство на електрическа енергия се дава след сключване на предварителен договор за изкупуване на тока. В проекта за закон за ВЕИ обаче е записано, че такъв се дава едва след сключване на договор за присъединяване.
Браншът е получил уверението на министерството на икономиката, че противоречието ще бъде изчистено, преди законът да бъде внесен в Министерския съвет за одобрение. Асоциациите се надяват и на публично обсъждане на основните промени в нормативния акт.
Основната част от проекта е основана върху националната стратегия за развитие на ВЕИ, която все още не е приета от Министерския съвет. Неин вариант е изпратен в Брюксел, но от асоциациите очакват да бъде върнат със забележки заради допуснати грешки. По думите на асоциациите грешно са записани както прогнозните количества на ток от биомаса, така и на енергия, произведена от водноелектрически централи.
Като положителни промени в проектозакона от бранша определят разделянето на мощностите в три категории - битови потребители, малки и средни предприятия и големи дружества. Добра оценка получава и предложението да бъдат въведени дългосрочни договори за изкупуване на енергия - за фотоволтаици и геотермални източници - 25 години, а за останалите - 15 години.
"Недостатък е, че във всеки един момент може да бъде променена ставката, на базата на която се сключват договорите", допълни Газдов.
"Важното е, че в новия закон енергийните оператори са длъжни да присъединяват новите мощности, срещу което ще получават и заплащане. Сега фирмите сами изграждаха мрежата, а после я прехвърляха "безвъзмездно" на операторите", обясни Киряков. Проектът на закона предвижда присъединяването на мегават мощност да струва 25 хил. евро.