Чуждестранните инвеститори подновяват интереса си към земеделските земи на Балканите, където земята и работната ръка са сравнително евтини, докато реколтите са добри, пише в свой анализ "Ройтерс".

До момента чуждестранни фирми инвестираха в производството на млечни и месни продукти, както и в ниви в различни части на Сърбия и други страни, които не са членки на Европейския съюз. С отслабването на икономическата криза инвеститорите обмислят нови сделки в региона.

Според американската консултантска фирма QighQuest Partners има голям ръст на интереса за вложения в селското стопанство. По техни оценки общата стойност на фондове за влагане на пари в този сектор достига 15 млрд. до 20 млрд. долара, като в нея не влизат държавните фондове.

"Конкретно разговаряхме с инвеститори от Персийския залив, които търсят диверсификация на своите доставки, за да може да разширят източниците си на храна", заяви сръбският вицепремиер Божидар Джелич.

Някои експерти смятат, че Балканите предлагат добри условия след икономическата криза и привличат компании за хранителни стоки и фирми за дялово финансиране.

Например лондонската фирма Agrotrust се интересува от земеделски земи в Сърбия от 2004 г., но до момента не е успяла да привлече потенциални инвеститори. Тя ще се опита да събере 250 млн. евро догодина, за да закупи и управлява селскостопански площи в Сърбия, Полша и Румъния.

Едно от предимствата, които подобен тип инвестиция в региона предоставя, е възможността да се задоволява европейския пазар, коментира "Ройтерс". Бившият инвестиционен банкер Пласид Мачуд вижда големия потенциал на Балканите и инвестира в Сърбия през 2008 г. във фабрика за консервиране на маслини и кисели краставички. Тази година той възнамерява да закупи и парник за отглеждането на билки.

"Потенциалът тук е огромен, предимството на Сърбия е, че е много близо до Европа", заяви той. "Идеята е оттук да се пробива на европейския пазар".

Мачуд инвестира близо 3 млн. евро в две предприятия в страната заедно с израелски и холандски предприемачи. Двата бизнеса се оказват печеливши, като фабриката за кисели краставички и маслини ще реализира близо 1 млн. евро от продажби през тази година, допълни той.

Няколко балкански държави се надяват, че техните нискотехнологични ферми, могат да се превърнат в пазарно предимство, като бъдат използвани за отглеждането на чиста органична продукция.

"Босна и Херцеговина например има голям потенциал за развитие на селското стопанство поради ниската степен на култивация в годините след войната, което предоставя добри условия за развитието на натурално земеделие", заяви Зоран Пулич, главен мениджър във фондацията Mozaik Foundation.

Другите предимства на региона са, че доскоро затворени пазари като албанския вече са достъпни за външните инвеститори, а и на някои места общинската власт предоставя различни инициативи за насърчаване на чуждестранните предприемачи.

Основните предизвикателства пред инвеститорите са в повечето случаи голямото фрагментиране на пазара, а малкото големи предприятия в бранша в повечето случаи след придобиването се оказват с големи дългове, споделят предприемачи. Други препятствия са обърканата администрация, силната корупция, несигурната правна система, както и невъзможност в някои държави да се закупува земя от чужденци – например в Хърватия. Въпреки това, инвеститорите оценяват регионът като такъв с голям потенциал, който в момента не е използван и сравнително ниските цени на земята.