- Безспорно един от двигателите на сделките е ликвидността и състоянието й в балансите на компаниите. Някой се е подготвил за кризата по-добре, а друг или е имал други задачи, или я е усетил по-късно. Така и в момента някой стои на една добра ликвидна позиция, а друг е на обратната крайност.

В крайна сметка този пазар търси равновесие - появява се някой, който трябва да си реши ликвиден проблем, което не е обидно нещо, просто такава е позицията му сега, и той среща друг, който има свободен ресурс и го е планирал. По този начин се срещат интересите.

Всъщност още когато се заговори за subprime пазара в САЩ, т.е. близо година и половина преди да дойде кризата в България, имаше играчи, които осъзнаха, че трябва да започнат да трупат ликвидност, защото това е начинът да се влезе в криза. Това например в момента го виждаме и в банките. Преди, когато се споменеха инвеститорите в този сектор, веднага се изброяваха имена от Италия и Австрия.

Сега голяма част от същите играчи не са в такова инвестиционно настроение, но има други, които междувременно са се преструктурирали и са в много добро здраве. В момента има един много активен инвеститор, който оглежда не само България, а и целия регион. Това е играч, който преди 10 години бе много по-плах.

Същият принцип важи за всички други сектори. В крайна сметка наличието или не на ликвидни средства мотивира болшинството сделки. Оттук нататък предизвикателството ще бъде доколко са отрезвели продавачите в ценово отношение, за да могат да се срещат интересите им с купувачите.

- Догодина зависи как ще се развие кризата в страните, от които биха били потенциалните инвеститори. От това зависи дали те ще са от същите като досега географии или ще са от нови дестинации. Ако са от различни места, въпросът е какво ще породи у тях интерес да инвестират в България. Това например означава да отговорим защо Китай би дошъл да инвестира в България.

Често ми се задава този въпрос и аз винаги отговарям, че не трябва да гледаме на България като на един 8-милионен пазар, а като държава от общия европейски пазар. Така се променя цялото предложение към инвеститора, т.е. всичко опира до това как ще рекламираме страната си, а това би следвало да има значение за всеки един участник, включително и правителството. Какво казваме на инвеститорите? Какво показваме пред тези купувачи, за които доскоро сме били неизвестна дестинация или не сме им били интересни?

Именно на база на нашето предложение всеки инвеститор ще може да прецени дали му е по-добре да инвестира в България или Холандия, какви недостатъци на конкретната инвестиционна среда е готов да преглътне и какви не.

Можем да погледнем на въпроса и на едно съвсем микрониво, например в областта на недвижимите имоти и в частност апартаментите по летни и зимни курорти, които бяха накупени от граждани на Обединеното кралство. Какво би ги накарало да се върнат? За да стигнем до отговора, първо трябва да отговорим на следните въпроси: Има ли работа въпросният Джон Смит? Ако има работа, има ли възможност да вземе ипотека?

Може ли да вземе ипотека за имот в България? Ако има ипотека, може ли да си позволи да идва редовно на почивка в България? По същия начин можем да коментираме и какъв е инвеститорският интерес – Има ли банка от Великобритания, която би искала да инвестира в България? Отговорът е по-скоро не, защото най-големите три са на практика национализирани и съответно имат други приоритети в близко бъдеще.

Така че трябва да направим преглед на това какво се случва вкъщи за всеки един от потенциалните ни инвеститори и тогава да преценим дали това е в приоритетите му или не. Ако сред приоритетите му е да излиза и инвестира извън къщи, тогава трябва да преценим дали България стои най-добре или какво би я направило да изглежда най-добре, или поне да отговаря на конкретна необходимост като пазарна възможност.

- Не бих се ангажирал да давам оценки на което и да е правителство не защото нямам мнение, а защото както в корпоративния свят, така и в публичния сектор всяко правителство има да свърши няколко конкретни задачи в рамките на 4 години, чиито резултати се проявяват по-късно.

Така е и в бизнеса. Много често се залага даден годишен бюджет, гонят се месечни резултати, но истинският успех или неуспех е видим по-късно. Така е и с правителството, има успешни и неуспешни начинания, но за това обективна оценка може да се даде по-късно.

Всички опити да се привлече интерес извън континентална Европа и САЩ са изключително важни. Ясно е, че там в момента има концентриран повече финансов ресурс, отколкото в традиционните финансови центрове. Важно е да се знае обаче, че в Близкия изток бизнес се прави по по-различен начин, отколкото в Америка например.

Същото се отнася и за една Индия или Китай. Инвеститорите, които биха дошли оттам, най-вероятно имат по-различно виждане за това в какво точно да инвестират и какви са им очакванията. В тези региони бизнесът дълго време е бил доста затворен и поради това има свои навици и традиции, с които ние, искаме или не, ще трябва да се съобразим.

- Много е просто и не е по-различно от ситуацията през 2006-2008 г. Проектите трябва да са печеливши. Ясно е, че когато е криза, първо, по-трудно се доказва, че са печеливши и, второ, по-трудно се предоставя предвидимост на резултатите. Съответно е необходимо повече убеждаване.

Проектите трябва да са в сектори, които са се доказали като устойчиви на криза, или да са такива, които ще тръгнат бързо нагоре непосредствено след края от кризата. Колкото и да е учудващо, дори в момента виждаме интерес в строителния сектор например.

Естествено става въпрос за много конкретни инвеститори по много конкретни проекти, които са добре конструирани като бизнес и по всяко време ще бъдат устойчиви. Така че правилата не са се променили – само случайните играчи не са участници на пазара вече.

- Не само логистика, а по-скоро изграждане на обекти, които са свързани със сектор, който е ясно, че ще бъде устойчив на кризата или в който има повтаряемост на поръчки. Ако е логистика, трябва да се мисли не толкова в общия смисъл на понятието, а в аспекта логистика или въобще проект, който решава крещяща нужда за нещо ново, тепърва развиващо се потребление.

- В това има и малко мит, а и малко неразбиране на философията на този тип инвеститори. Какво всъщност е distressed – потиснат актив или бизнес? Проблемът бива финансов или оперативен. Повечето фондове за дялов капитал всъщност се занимават с това да променят структурата на баланса и в някаква степен приходите или разходите на определено дружество, за да могат след X години да го продадат при друга конфигурация.

Тези, които наистина се занимават с т.нар. distressed активи, са всъщност, фондове които се занимават с оперативни проблеми. Това, което те правят с достъпното им по-евтино финансиране и познания, е да преобразят бизнеса на дадена компания, като оптимизират веригата на доставките или като придобиват още конкуренти, за да получат икономии от мащаба, или като променят нещо технологично, нещо фундаментално.

На практика процесът е същият както при повечето фондове, но предполага справяне с кризисна или предкризисна ситуация. Те влизат и преоформят целия бизнес модел, за което, разбира се, им са нужни специализирани познания за индустрията и на практика не разчитат на съществуващия мениджърски екип.

Като цяло, ако мога да направя едно сравнение кога инвестират едните и кога другите, бих предложил следната опростена илюстрация. Ако измерваме цялостното оперативно здраве на един бизнес по скалата 1 – в ликвидация, а 10 - в идеално здраве, "по-конвенционалните" фондове ще влязат в такива проекти, където оценката е между 7 и 10, т.е. в много добро или поне прилично здраве, докато distressed фондове ще се интересуват от проекти с оценка под 7.

- Да. Повечето фондове са в това положение и за тях актуалният проблем е какво ще кажат на своите инвеститори, защото имат ангажиран ресурс, но е трудно да го инвестират по разумен начин.

- Първо всеки един от тези фондове е събрал екип, който е с определени умения. Те имат мандат да инвестират в компании с добър мениджмънт, които в рамките няколко години могат да растат с определен процент. В тази връзка в момента за повечето фондове пазарът е по-труден, защото има по-малък брой бизнеси, които отговарят на това, което те търсят.

Истината е, че и много от тях се приспособяват. Например преди имахме клиенти, които заявяваха, че нямат интерес от сделки под 250 млн. евро, а сега този праг е свален до например 80-100 млн., т.е. мениджърската компания на фонда приема да направи компромис и да се ангажира да управлява по-голям брой инвестиции в рамките на същия фонд. Така те стават склонни на повече, но по-малки сделки, разбира се, в разумни граници, за да могат да отговорят на ангажиментите към инвеститорите си.

- Инвеститорите са тук, но явно има по-малко подходящи за тях обекти за придобиване.Иначе Полша със сигурност е пример за активизиране в това отношение. Но тя не е справедлив пример, тъй като е и държавата, в която всеки фонд, когато реши да прави бизнес в региона, открива първия си офис във Варшава. Отделно не можем да правим пряко сравнение с Полша предвид размера на икономика и състоянието й.

- По същата причина, заради която една австрийска енергийна компания би дошла тук. Ако някой в Чехия или Словения е решил, че е постигнал всичко, което е възможно в домашни условия на местния пазар, а има възможности и талант да стане по-голям и успешен, най-естественото място, където би продължил да се развива, е в сходна икономика.

И в момента има интерес за подобни инвестиции у нас от Полша, Чехия, Русия, дори и от Унгария. Там въпреки кризата има участници, които са се справили добре с нея и търсят възможности за разрастване.