Бизнес организациите на българския капиталов пазар ще се опитат да убедят Комисията за финансов надзор (КФН) да не вдига таксите за поднадзорните лица или поне да намали готвеното тяхно двойно увеличение, което цели да вдигне събираните от надзора пари от пазара от 4 на 8 млн. лв. Това стана ясно в края на миналата седмица, след като се разбра, че в Министерството на финансите и правителството е постъпил проект за нова тарифа за таксите на регулатора.

Пазарът реагира като ужилен и още в петък две от асоциациите на пазара - на инвестиционните посредници (БАЛИП) и на управляващите взаимни фондове дружества (БАУД), поискаха спешно свикване на все още неучредения консултативен съвет към КФН. Формално той все още не е създаден, но от БАЛИП и БАУД настояват той да бъде свикан, за да се обсъдят проблемите, свързани с новите такси.

Въпросите, свързани с новите такси, са от изключително важно значение за целия небанков финансов сектор, поради което те следва да бъдат разгледани съвместно с представители на всички браншови професионални организации, за да могат да бъдат отчетени техните мнения и позиции, са се аргументирали от двете организации. Част от представителите на пазара са готови и да атакуват идеята в съда.

Молбата им е била отправена към координатора на съвета - Антония Гинева, която е петият член на КФН, отговарящ за защита правата на потребителите на финансови услуги, с копие до останалите организации на пазара. "Постъпи такава молба при нас. Ще им бъде отговорено", коментира единствено пред "Дневник" Антония Гинева.

Т.нар. консултативен съвет към КФН беше предложен миналия месец от председателя на регулатора Стоян Мавродиев с идеята да подобри диалога и сътрудничеството между държавната институция и браншовите организации на пазара, сред които са също Асоциацията на застрахователите в България, асоциацията на пенсионните фондове (БАДДПО) и Асоциацията на индустриалния капитал, асоциациите на директорите за връзки с инвеститорите и други. Ако молбата на съсловните организации бъде уважена, това ще е първият проблем, който съветът ще разгледа.

Бизнесът остана неприятно изненадан, че проектът за новата тарифа не е бил съгласуван с тях, преди да бъде изпратен във финансовото министерство и Министерския съвет, аргументи и мотиви за увеличението не са дадени, моментът е крайно неподходящ заради лошото състояние на сектора - повишените такси ще го натовари с допълнителни разходи на фона на все по-свиващи се приходи от основната му дейност заради продължителната рецесия на българския капиталов пазар.

Освен това мнозина се опасяват, че вдигането им няма да е придружено от повишаване на качеството на предлаганите услуги. Куриозното е и че новите административни тежести идват в момент, когато експерти от самата комисия препоръчаха намаляване на транзакционните разходи и бюрокрацията като изход от кризата на пазара.

Промяната ще засегне в по-голяма или по-малка степен всички участници по веригата - инвестиционни посредници, управляващи дружества, фондове за имоти и вземания, публични компании, борсата, застрахователи и пенсионни компании, като не е изключено промените да доведат и до повишение в цените на някои от финансовите услуги.

Според неофициални разчети очакваният ефект от двойното вдигане на тарифата на КФН е около 4 млн. лв. годишно, в това число гарантираните от таксата за общ надзор и плаващите, които зависят от постъпилите проспекти и заявления за разрешителни и лицензи, с което при събираните досега още 4 млн. лв. КФН ще струва на пазара малко над 8 млн. лв., без да се отчита отпусканият от правителството трансфер.

Точно малко над 4 млн. лв. е и недостигът в държавната субсидия, поискана от надзора. При подготовката на правителствения проектобюджет регулаторът поиска 9.6 млн. лв. трансфер от държавата, но от финансовото министерство предвидиха сумата от тази година - 5.3 млн. лв. Стремежът на участниците на пазара е, ако не блокиране на цялото 100-процентно увеличение на таксите, то поне частично, в рамките на натрупаната от 2003 г. насам средногодишна инфлация, която е малко над 50 на сто и в която според анализаторите в частния сектор би била единственият разумен аргумент за подобно искане.

Позицията ни не може да бъде по-различна от тази на останалите участници на пазара - не одобряваме предложението. В стратегията за развитие на КФН  всъщност беше заложено тяхното намаляване. Има много публични компании - над 200, чието място изобщо не е на борсата, а някои са и пред фалит, за които вдигането на таксата общ надзор от 300 на 800 лв. никак не е малко.

Като представител на бизнеса няма как да ме радва подобна идея. Но ако едно вдигане на тарифата би помогнало на надзора да се грижи по-добре за стабилността на пазара, то това би било добре за всички. Ако обаче има просто едно двойно увеличение на таксите, без това да повиши качеството на работа на регулатора и да доведе до по-добро управление на риска от страна на държавната институция, то не намирам смисъл да се прави.