Зелик: Поскъпването на златото отразява нестабилността в развития свят
| Банкерът подчерта, че не настоява за връщане към златния стандарт |
Увеличаващата се цена на златото отразява глобалните притеснения относно стабилността на големите развити икономики. Това заяви президентът на Световната банка Робърт Зелик, цитиран от "Файненшъл таймс". Според него лидерите от Г-20, чиято среща започва утре, трябва да обърнат сериозно внимание на този проблем.
Зелик каза, че увеличаващата се употреба на метала като паричен актив е "слонът в стаята", който политиците пренебрегват в дебата за коригиране на глобалните търговски и фискални дисбаланси. Президентът на Световната банка препоръчва пакет от мерки за стимулиране на растежа в развития свят. Той трябва да включва либерализиране на търговията и структурни реформи.
Зелик отхвърли твърденията, че в света се води валутна война. "Налагало ми се е да се справям с последиците от истински войни в кариерата си и затова съм чувствителен към това определение", каза той. Банкерът обаче предупреди, че напрежението на валутните пазари може да предизвика протекционизъм.
В началото на седмицата Зелик предложи създаването на нова глобална валутна система. Според него тя трябва да е базирана на няколко резервни валути и стабилността на златото. Зелик каза, че критиците не са разбрали предложението му. Той уточни, че изобщо не става въпрос към завръщане към златния стандарт - система, при която валутите са обезпечени в злато.
"Златото в момента се възприема като алтернативна парична единица. Това не е същото като при златния стандарт", каза Зелик. "Металът е привлекателен за хора, които се питат къде да вложат парите си. Той е гаранция срещу несигурността на пазарите", допълни той. Инвестициите в злато се увеличиха значително през последните месеци. Във вторник цената му премина границата от 1400 долара за тройунция за първи път в историята.
Според популярния американски икономист Нуриел Рубини обаче всеки вариант на златния стандарт, колкото и модифициран да е той, създава редица фундаментални проблеми за икономиката. Фиксиран обменен режим, дори да не е златен стандарт... такъв свят просто не работи. В подобен свят паричната политика по дефиниция, вместо да е контрациклична, става проциклична", казва Рубини.
"Представете си, че имате фиксиран валутен режим... това само утежнява бизнес цикъла", допълва той.
Рубини предлага да си представим две държави - една, чиято икономика нараства много бързо, и друга, която отчита много слаб растеж.
Икономиката, която расте бързо, клони към прегряване - феномен, характеризиран с ускорен растеж, инфлация и потенциал за поява на балони. В икономиката, която се повишава по-бавно, ще има дефлационен натиск и склонност към рецесия. При наличието на фиксиран обменен режим централната банка няма да е в състояние да балансира негативите и съществуващите тенденции в бизнес цикъла само ще се засилват.
| Президентът на Световната банка - пророк или провокатор Малко хора от политическите кръгове във Вашингтон могат да свържат външната политика, икономиката и историята, както президентът на Световната банка Робърт Зелик, пише агенция "Ройтерс". Последното му предложение - светът да се завърне към форма на златния стандарт, обаче постави под въпрос реалната преценка на банкера. Един либерален икономист каза, че Зелик е най-глупавият човек. Неговото предложение обаче не бива да бъде отхвърляно с лека ръка. Президентът на Световната банка най-вероятно приветства нападките по свой адрес, тъй като те са гаранция, че смелото му предложение поражда дебат. Не случайно то беше направено само 3 дни преди срещата на лидерите от Г-20. Банкерът подчерта вчера, че той не настоява за връщане към златния стандарт - система, която е доказала неефективността си в миналото. Той е на мнение, че пазарите вече използват златото като алтернатива на валутите и затова металът може да намери мястото си в глобалното валутно сътрудничество. Със своя призив Зелик предоставя алтернативно решение на напрежението на валутните пазари през последно време - прекалено свободната монетарна политика на САЩ и непрестанните интервенции на редица развиващи се икономики. Икономисти обаче коментират, че последното му предложение не е толкова трудно за осъществяване, колкото за приемане от глобалните лидери. |