Кредитирането на бизнеса се е повишило пет пъти през третото тримесечие в сравнение с предходното, но 73% от финансирането е било за секторите на търговията, строителството и имотите, показват данните на БНБ. На компаниите са били отпуснати общо 562 кредита за 506.31 млн. лв., а за периода април - юни - 650 заема за 93 млн. лв.

На фона на последните данни за ръст в износа на страната статистиката на БНБ показва, че финансирането на индустрията изостава от водещите три сектора. Допитване на "Дневник" сред банкери и представители на бизнеса показа, че причина за недостатъчното финансиране на предприятия от реалния сектор е липсата на качествени проекти.

Тази структура на банковото кредитиране се оформи още миналото тримесечие, когато БНБ ревизира данните за юни и декември 2009 г. и март 2010 г. Тогава от институцията обясниха, че причината е в допълнително предоставена информация от някои банки, "които са коригирали отрасловата принадлежност на част от клиентите си".

Това промени ситуацията за някои от отраслите. За кредитирането на преработващата промишленост например за първото тримесечие на годината се получи спад по неревизирани данни (с 14.6 млн. лв.) и нарастване (с 2.9 млн. лв.) по ревизирани (на годишна база).

Към септември броят на заемите за компаниите от този сектор продължава да намалява спрямо година по-рано, но размерът им се увеличава с 16.4 млн. лв., след като през второто тримесечие се понижи със 113.5 млн. лв. Само 5 пък са били заемите за добивната промишленост за трите месеца до септември на обща стойност 8.7 млн. лв.

Малките суми според изпълнителния директор на СИБанк Петър Андронов се обяснява с преструктуриране и в двата сектора. "В тях влизат и дърводобив, дървопреработване и добив на руди например, металообработка и т.н.

И докато дърводобивът страда и намалява заради по-малките поръчки за строителството, то добивът на руди и производството на метали очевидно се развиват положително заради поръчките от чужбина. Т.е. малкото нетно увеличение има и друго обяснение, а именно, че вътре в сектора има подсектори с растеж и други с намаление", посочи той пред "Дневник".

По думите на Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка, по-сериозно търсене на финансиране от индустриалните компании може да има чак когато износът покаже устойчива тенденция за ръст. В началото то ще бъде предимно оборотно, инвестиционното ще се раздвижи, като се види и стабилно разрастване на пазарите, на които изнасяме, допълни той. За това обаче според него е много рано.

Андронов даде и ще едно обяснение. Според него при ориентираните към износ компании ситуацията е друга. "В резултат на нарастването на износа те вече са достатъчно ликвидни и могат да си позволят други начини за финансиране, а не чрез банков заем. Няма банка, която е отказала финансиране, ако компанията е със стабилни обороти и е доказала възможността си за реализация", допълни той.

От бизнеса също не мислят, че проблемът е в кредитните институции. Според финансовия директор на "Софарма" Борис Борисов "може би по-малкото кредити към индустрията се дължат на това, че компаниите нямат планове за развитие, а конюнктурата е много лоша". "За нашата компания не мога да дам пример, защото имаме регулярни отношения с банки", уточни той.

Отчита се ръст на износа, но той се дължи на продажбите на места, на които кризата вече е свършила. Освен това продаваме на много ниски цени. Това не е добре, така само временно се оцелява. Без да се увеличи потреблението на вътрешния пазар, няма как да се възстановим."

Така данните на БНБ за третото тримесечие показват, че от всички най-предпочитан за кредитиране остава сектор търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети. За периода са отпуснати 386 заема на стойност 163.8 млн. лв. Като брой това са повече от половината отпуснати общо 562 заеми за бизнеса. На годишна база ръстът е 1.74%. Увеличението на кредитите за този сектор според Асен Ягодин също може да се отдаде на ръста в износа.

Разместване в кредитирането по отрасли спрямо предходните три месеца има във второто и третото място. Строителството изпреварва операциите с недвижими имоти, след като кредитирането за него отчиташе спад в края на миналата и началото на тази година.

Спрямо предходното тримесечие за сектора са отпуснати три пъти повече заеми - 104.7 млн. лв., с което размерът им достига 4.48 млрд. лв. На годишна база спадът в кредитирането на строителството се забавя (от 9.87% на 9.39%), а на тримесечна се засилва ръстът (от 0.86% на 2.39%).

Едно от обясненията според Андронов може да бъде и че дългогодишни клиенти на банките са получили възможност да довършат проекти в напреднала фаза, изоставени заради кризата. "Това е в резултат на изкривяването на пазара, което се получи – докато преди се кредитираха предимно строителни проекти на зелено, сега се търсят вече готови, завършени имоти."

Времето, за което банките вземат решение сега, е по-дълго от обичайното, са наблюденията и на Валентина Ралева, изпълнителен директор на "Захарни заводи" - Горна Оряховица. "Ако преди одобряваха кредит за 1-2 месеца, наскоро на нас ни одобриха за 5 месеца. Не толкова че не искат да кредитират, просто преценяват повече риска, а и няма много кандидати. Това също е проблем - има отлив от намеренията за инвестиции на бизнеса. Няма достатъчна сигурност и затова компаниите не знаят дали ще се справят с един дългосрочен инвестиционен проект", поясни тя.

Според Ягодин "в момента въпросът за фирмите е как да поддържат вече изградените си мощности, а не да инвестират в нови".

Кредитирането на третия най-предпочитан сектор - операциите с имоти, се е увеличило със 100.5 млн. лв., сочи още статистиката на БНБ. През 2009 г. те са били на последно място по увеличение в топ пет по сектори.

Именно жилищното ипотечно кредитиране е сегментът с устойчив, макар и силно намалял ръст по време на кризата, без свиване на портфейла. Изчисленията показват още, че леко се увеличава и средният размер на кредита за бизнеса като цяло – от около 244.5 хил. лв. през предходните тримесечия на 247.2 хил. лв.