Бизнесът към кабинета: Правете реформи
| Правителството в очите на предприемачите - Плюсове - борбата с корупцията и престъпността, инфраструктурата - Минуси - инвестициите в хората (забавените социални реформи) |
В държавата има дефицит на реформи, но все още не е късно те да започнат. За пореден път бизнесът повтори това на правителството при петата им годишна среща, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и вестник "Капитал".
| Бойко Борисов, министър-председател Ремонт на покрива се прави не когато вали. Когато в условията на криза ти тече и нямаш пари, какъв ремонт ще правиш? Ще смениш една-две керемидки, а ние искаме да сменим целия покрив. Росен Плевнелиев, строителен министър И тухлите, и керемидите, и изолацията са тук. Притеснявам се дали ще направим перфектен покрив. Николай Младенов, външен министър Тухлите са там, керемидите също, покривът трябва да бъде изграден, но всичко зависи от майстора. Моята роля е да внимавам да имаме добри отношения със съседите от другата страна на оградата. Трайчо Трайков, икономически министър АЕЦ "Белене" е като кола, която почти е готова. Остават само колелата, за които трябва да платиш още една четвърт. Ако е бяла, струва 4 млрд. евро, а ако е металик е 6.3 млрд. евро, а руснаците казват: "Ние имаме само металик." Симеон Дянков, финансов министър Каквото кризата не е изчистила в нелегалния сектор, ние с НАП ще го доизчистим. Трябва обаче да има и структурни реформи. Пенсионната реформа е един от най-големите успехи на това правителство. |
Друго основно послание на мениджърите и собствениците на компании беше промените в публичния сектор да се правят на фона на възобновен диалог между бизнеса и държавата, прогнозируемост и постоянство в политиката на правителството. Като положителни действия на управляващите бяха отчетени борбата със сивата икономика, корупцията и престъпността, както и усилията за изграждане на инфраструктурата на страната.
"Темата за доверието между бизнеса и правителството е важна и необходима, за да се правят смели реформи", каза на откриването Теодор Захов, съиздател на "Капитал" и "Дневник". "Най-важната мисия на "Капитал" е да промотира предприемачеството и да настоява за правенето на реформи и за създаване на среда с ясни правила", заяви Захов.
Липсата на реформи е основният минус в управлението на кабинета на ГЕРБ, а успехите - в борбата с престъпността и корупцията, започнатата битка със сивата и черната икономика", заяви председателят КРИБ Огнян Донев.
Той декларира, че ръководената от него организация подкрепя безрезервно усилията на кабинета да превърне България в страна, в която бизнес се прави прозрачно и при равни условия за всички. "За реформите се иска кураж, иска се нещо повече от смелост и мъжество", каза още Донев.
Подобно послание към правителството направи и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, която е бивш вицепрезидент на Световната банка. "Главните реформи, които правителството трябва да предприеме, са в образованието, пенсионната система и здравеопазването, защото те са насочени към хората, а като държава, бедна на природни ресурси, България трябва да наблегне на човешкия потенциал, за да повиши производителността на труда и конкурентоспособността си", заяви тя.
В кулоарите в интервю за "Дневник" Георгиева допълни: "Трудно е в криза да се правят реформи, но, от друга страна, те обезателно трябва да се направят, за да се върнем към растежа."
На призивите за реформи премиерът Бойко Борисов отговори метафорично така: "Ремонт на покрива се прави не когато вали. Когато в условията на криза ти тече и нямаш пари, какъв ремонт ще правиш? Ще смениш една-две керемидки, а ние искаме да сменим целия покрив."
Борисов резюмира основните усилия на правителството в борбата с престъпността, поддържането на фискална стабилност и инвестициите в инфраструктура, но не посочи какви са целите на кабинета за следващата година управление. Нямаше и въпроси от бизнеса какви са намеренията на правителството за реформи и създаване на условия за ускорен растеж.
Премиерът не пропусна да посочи проблемното наследство от тройната коалиция: "Нито един от вас не би допуснал да се работи така, както е работено", обърна се той към бизнесмените. Магистрали, естакади и спортна зала ще има, каза още Борисов и покани бизнеса да "инвестира смело".
Повредени ли са двигателите на растежа
Реформите в образованието и здравеопазването, които ще повишат качеството на човешкия капитал, заедно с развитие на високотехнологични производства, стимулиране на експортните производства и на селското стопанство ще са новите генератори на растежа на българската икономика. Това показа анкетата на "Дневник" сред представителите на бизнеса по време на конференцията.
"Растеж ще ни донесат високите технологии, зелените производства и екопроектите, също и туризмът. Правителството трябва, от една страна, да инвестира и да осигурява условия за инвестиции в индустриите с по-висока добавена стойност, като успоредно с това провежда и реформи", каза Димитър Илчев, главен мениджър на "Евромаркет груп".
"За чуждите инвеститори от първостепенна важност е стабилността и сигурността. Факторите на икономическия растеж ще са иновациите, зелените технологии, машиностроенето и инженерните дейности, индустриалното производство", заяви Хелмут Швайгофер, управител на "Шенкер".
"Правителството трябва да подпомага бизнеса и да не създава стресови ситуации, а посланията, които изпраща, трябва да са позитивни, за да не се стига до криене на обороти. Някои упрекват хората, че вместо да харчат парите си, ги спестяват в банкови депозити, но това се дължи на предпазливостта им и липсата на предсказуемост за утрешния ден", каза Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК.
"В дългосрочен план основен двигател на българската икономика ще бъде инвестицията в хората, на която сме изневерили през последните 20 години", коментира председателят на Съвета на директорите на "Елана финансов холдинг" Камен Колчев. "Колкото по-късно започнем, толкова по-дълго ще носим негативните отражения от това. Така че реформите в образование, здравеопазване се надявам най-после да имаме смелост да ги започнем", каза той.
"Очакванията за България са да е от посредствените държави в борбата си с кризата и възстановяването на световната икономика, но лесно може да попадне сред отличниците", смята от своя страна еврокомисар Кристалина Георгиева. По думите й страната трябва да продължи приоритетно да се бори с корупцията и да инвестира освен в инфраструктура и в енергийна ефективност и човешки капитал.
"България не е най-зле по инфраструктура, но не е и никак добре и е правилно правителството да се насочи към нея. Още по-зле изглежда България, когато говорим за енергетика и интернет. Нужни са стимули за повишаване на енергийната ефективност", каза Георгиева. "Важно е да се реформира пенсионната система, защото ще намали натоварването на публичните финанси."
Тя допълни, че България, която е в неприятната ситуация "плънка на сандвича между Гърция и Румъния", има да работи и за усъвършенстването на човешкия потенциал, облекчаването на административните тежести пред бизнеса и стимулиране на инвестициите, които да са насочени към експорта, в това число и туризма.
Като примери как се правят успешни ключови реформи тя посочи Швеция и Латвия. Въпреки че те направиха доста тежки реформи, управляващите там бяха преизбрани, даде пример Георгиева.
Обещания за реформи и приоритети
Кризата ще спре да разделя Европа на Изток и Запад, а на държави, които водят разумна политика, и такива, които са допуснали политическата грешка да причинят нестабилност, каза пред бизнеса вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. "Прогнозите за катаклизъм не се оправдаха, минахме със стабилност през тази фискална криза и в 2011 влизаме със стабилни публични финанси", каза още Дянков.
Като друго постижение за първата година от мандата на ГЕРБ вицепремиерът посочи съкращаването на 14 хил. души от публичната администрация, след като предишните 2 правителства са увеличили броят на чиновниците с 45 хил. души за 8 години.
Дянков декларира, че продължаването на административната реформа остава приоритет на правителството заедно с пенсионната. Като приоритет вицепремиерът посочи и реформата в образованието и връщането на научната дейност в университетите, които да посрещат нуждите на бизнеса.
Като приоритетни икономически сектори според правителството икономическият министър Трайчо Трайков посочи високите и екотехнологиите, фармацевтиката и производство на медицинска апаратура. Според него правителството не трябва да се меси пряко в работата на бизнеса, а да осигури среда за развитието му.
Това можело да стане чрез подпомагане на инвестициите, стимулиране на иновациите, повишаване на квалификацията, както и инвестирането на държавни средства в големи и значими проекти като газопроводите "Набуко" и "Южен поток" и АЕЦ "Белене".
"Освен за иновациите и високите технологии, които имат голяма добавена стойност, трябва да се погрижим и за ниската добавена стойност, в която да бъдат заети 1 млн. българи, които в момента не работят, не взимат помощи за безработица. Това е черна дупка в статистиката, а тези хора създават риск за системата", каза още Трайков.
Един от въпросите на бизнеса към Трайков беше как образователната система може да насърчава предприемачеството у хората. Министърът каза, че не иска предприемаческият модел в България да прилича на този в Южна Европа.
"Там предприемачи става хора, на които им е трудно без връзки да влязат в голямата корпорация или в държавната администрация. "Връзки" все още е свещена дума и в България", каза Трайков. Той добави, че за да не се стигне до този модел, правителството улеснява процедурите за откриване на фирми.
| Мнения Димитър Илчев, главен мениджър на "Евромаркет груп": Растеж ще ни донесат високите технологии, зелените производства и екопроектите Растеж ще ни донесат високите технологии, зелените производства и екопроектите, както и всички проекти, финансирани по еврофондовете, също и туризмът. Правителството трябва, от една страна, да инвестира и да осигурява условия за инвестиции в индустриите с по-висока добавена стойност, като успоредно с това провежда и реформи. Икономиката ни е относително лабилна и се поддава на външни влияния. За да усетим подобрение на икономиката, трябва да върнем чуждите инвестиции. Тях просто ги няма. Инвестициите на правителството в инфраструктурни проекти ще окажат благоприятен ефект и той ще се усети през следващите две тримесечия. Плащания по трите лота на магистрала "Тракия", които са огромни пари, все още не са направени, но бъде ли това направено, те ще имат мултиплициращ ефект върху икономиката. Бернар Москени, главен изпълнителен директор на БТК: Трябва да се подобрява и телекомуникационната инфраструктура Макар да е трудно, държавата трябва да се фокусира върху подобряването на телекомуникационната инфраструктурура, където все още има огромен потенциал за растеж. В момента на нашия пазар един от основните проблеми, които трябва да разрешим както ние, бизнесът, така и държавата, е сивият сектор в областта на широколентовия интернет. Този сектор е силно фрагментиран и 40% от него за около 50 млн. евро са в сивата част на икономиката, т.е. не плащат реални данъци и осигуровки. Придобиването на "Спектър нет" и "Мегалан" от "Мтел" е първата крачка в консолидацията на пазара, за което бизнесът може да помогнем. "Виваком" обмисля също да придобива и дори за догодина ще увеличим инвестициите си до около 100 млн. евро. Но като цяло трябва да продължи битката със сивия сектор. Камен Колчев, председател на СД на "Елана финансов холдинг" и "Елана холдинг": Дългосрочно ще ни движат инвестициите в хора В краткосрочен план напред ще ни движи инфраструктурата и инвестициите. В дългосрочен план обаче двигателят е инвестицията в хората, на която ние сме изневерили през последните 20 години. Колкото по-късно започнем, толкова по-дълго ще носим негативните отражения от това. Така че се надявам най-после да имаме смелост да започнем реформата в образование и здравеопазването. Колкото и да е по-тежко в криза, отколкото когато си във възход, трябва да ги започнем, защото иначе рискуваме дългосрочно поколения наред да останем неконкурентоспособни като държава. Първата най-наложителна реформа е здравната, защото тя е най-назад. Образователната реформа започна и виждаме какво трябва да се направи. Пенсионната реформа вече е поставена по един начин. Имаме добре работеща пенсионната система, която има нужда от реформиране заради много фактори, но най-вече демографския. Лукан Луканов, председател на надзорния съвет на "Арома": Селското стопанство е сред най-перспективните отрасли Ясно е, че сектори, които даваха висока доходност в крайна сметка средно претеглено през годините, може би ще дадат по-ниска възвращаемост от други сектори, които досега бяха по-неатрактивни. В селското стопанство има един огромен проблем - раздробената земя и нежеланието на много правителства да приемат Закон за земята, в който с икономически средства да принудят хората да продадат малките си хиляди дялове от един-два декара, за да се окрупни. Това ако стане, ще дойдат големите инвестиции в селското стопанство. България винаги е била един добър аграрен производител, пазари за храни колкото искаш и затова за мен това е един от най-перспективните отрасли за влагане на средства. За производството нямам съмнение, че ще ни изведе от кризата, а в услугите има нужда от структурирането по правилен начин на туризма. Трябва да се знае, че освен летен и зимен туризъм има и балнео- и СПА. Хелмут Швайгофер, управител на "Шенкер": Иновациите и индустриалното производство ще са сред факторите на растеж За чуждите инвеститори от първостепенна важност е стабилността и сигурността. Нуждаем се от стабилно правителство, което пък има нужда от стабилен икономически растеж. Трябва да намерим общия път за това. Условията тук са добри, фискалната политика трябва да бъде съхранена, за да се привличат чужди инвеститори. Спадът на притока на капитали отвън е една от основните причини за това страната да продължава да е в криза толкова дълго време. Трябва да се фокусираме върху силните страни на държавата и да ги развиваме. Факторите на икономическия растеж ще са иновациите, зелените технологии, машиностроенето и инженерните дейности, индустриалното производство. Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК: Освен износа трябва да се раздвижи и вътрешното потребление Освен износа трябва да се раздвижи и вътрешното потребление. Банките следват бизнеса. Ако фирмите са добре, то и ние ще бъдем активни. Намалихме лихвените проценти по депозитите и кредитите още в средата на миналата година, за да стимулираме кредитирането. В същото време стриктно контролираме платежоспособността на заемополучателите и проектите на компаниите. Не са много обаче тези, които бихме финансирали. Доста фирми не са в добро финансово състояние и са влошили показателите си, което изисква да управляваме риска внимателно. Правителството трябва да подпомага бизнеса и да не им създава стресови ситуации, а посланията, които им изпраща, трябва да са позитивни, за да не се стига до криене на обороти. Някои упрекват хората, че вместо да харчат парите си, ги спестяват в банкови депозити, но това се дължи на предпазливостта им и липсата на предсказуемост за утрешния ден. Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Двигателят на българската икономика ще са предприемачите в страната. Не трябва да надценяваме възможностите на правителството за стимулиране на растежа. Теодора Георгиева, изп. директор на "ОМВ България": Бизнесът има нужда от предсказуемост Бизнесът има нужда от предсказуемост в действията на правителството и дългосрочна визия, за да може да инвестира спокойно. Тук има какво да се подобри. Трябва да хармонизираме законодателството ни с това на ЕС по-бързо, без да го побългаряваме и давайки време на бизнеса да отговори на поставените изисквания. За да има растеж, трябва да популяризираме страната и марката "България" като добра дестинация за инвестиции. Като размер на данъците сме конкурентни. Това, което ни пречи още, е липсата на структурни реформи. Нека да развиваме силните ни страни, които са енергетиката, туризмът, образованието. |