Защитата на потребителите на депозити и кредити отново ще остане в ръцете на банките и въпрос на личната им ангажираност дори и след като във вторник бяха приети на второ четене от парламента поправките в Закона за кредитните институции (ЗКИ). Тяхната цел беше именно по-голяма сигурност и информираност за гражданите и бизнеса.

Според промените банките вече ще трябва да уведомяват клиентите си предварително, ако променят плаващи лихви по депозити и се покачват разходите по ипотечни и бизнес кредити (потребителските са уредени в отделен закон). Промените обаче не казват в какъв срок и по какъв начин да се прави това, а единственото изискване е да има предварително уговорен начин между банка и клиент.

По тази причина от сектора прогнозираха, че най-вероятно уведомяването ще става в интернет или в банковите салони, ако не е изрично уговорено друго. Повечето институции обаче и в момента предпочитат да информират по тези два начина, тъй като те изискват най-малко разходи. Затова и банкери коментираха, че със закона се формализира това, което се прави и в момента, а според финансовите експерти защитата на клиентите остава под въпрос.

С промените в закона също така се премахва възможността банките да променят фиксирани лихви по срочни депозити. Това според експертите е положително за потребителите, тъй като кредитните институции няма да могат да пускат промоционални депозити с високи лихви, а след това да ги предоговарят автоматично при по-ниски.

При одобряването на проектозакона от Министерския съвет през юли банкери коментираха, че текстовете са предложени заради зачестили сигнали и оплаквания на клиенти за различни от договорените лихви.

По думите на Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК, банките имат интерес клиентите да са информирани и финансовото им състояние да е добро. "В противен случай рискуваме да ги загубим, от което никой няма да спечели. Поправките в ЗКИ нищо не променят", смята и тя.

е другото, което банките ще трябва да правят. То важи при намаляване на лихвата по срочен депозит, когато тя е плаваща. За заемите задължението е при "увеличение на лихвата или такса, което ще доведе до нарастване на погасителната вноска по кредит, който не е потебителски".

За банките отпада възможността да печелят от краткосрочно високи лихви по депозити, които след изтичане на срока автоматично се преоформят във влогове за нов срок с много по-ниска лихва." "Дали обаче може да бъде постигнат смисълът на предварителното уведомяване остава под въпрос предвид кратките срокове за него и начините - чрез интернет страница или в салоните на банката", допълни икономистът.

Според Асен Ягодин клиентът се съгласява с комуникационния способ за уведомяване при самото подписване на договора, но най-масово и лесно това може да стане чрез интернет и на място в клоновете. "Всъщност клиентите така или иначе посещават банков клон ежемесечно, когато трябва да плащат вноската си. Информацията я има и в интернет за тези, които правят това чрез превод например", заяви той.

Има и случаи обаче, в които банките може и да не уведомят клиентите според предварително уговорения начин - така е, ако промяната в лихвата е в резултат на изменение на референтния лихвен процент. Информация за него има на сайтовете на банките и в салоните им, което изключва задължението за допълнително информиране на клиента.

Така въпреки промените информираността на клиента отново ще зависи от това доколко той сам се грижи и интересува от условията на банката, които могат да повлияят на кредита му. По-голяма информираност е и съветът, който препоръчват както банкери, така и консултанти.