След седмица спекулации Ирландия почти сигурно ще поиска финансова помощ от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), за да може да запази стабилността на банковата си система. Последното потвърждение за това дойде от финансовия министър на страната Брайън Ленихан, който преди срещата на правителството вчера обяви, че ще предложи този вариант на кабинета. Ленихан заяви, че ирландската икономика е твърде малка да се справи с банковата криза без външна помощ, пише "Файненшъл таймс". "Банките са прекалено голям проблем за нашата страна и аз приемам това", заяви той преди срещата на кабинета. И допълни, че необходимата помощ е по-малко от 100 млрд. евро.

Ако бъде одобрен подобен пакет, средствата ще бъдат на разположение на Дъблин и няма да е наложително да бъде използвана изцяло. По думите на министъра ЕЦБ подкрепя ирландската банкова система, както е и готова да отпуска средства, за да могат финансовите институции на страната да са работоспособни. Ленихан обаче подчерта, че постепенно трябва да се намали финансирането на банките от централните финансови институции. В момента единственият реален източник на свежи средства на ирландските банки е ЕЦБ.

От четвъртък до събота ирландското правителство водеше преговори с представители на МВФ и ЕС, като имаше предположения, че те можеха да завършат с отпускането на финансова помощ за страната. Подобно мнение тогава изрази управителят на централната банка на Ирландия Патрик Хонохан, докато само преди малко повече от седмица официално Дъблин отрече, че ще поиска подобен спасителен пакет.

Според Ленихан става въпрос за сума в размер на "няколко десетки милиарда евро", но без да назове точна сума, тъй като тя ще бъде определена при хода на преговорите, съобщава на интернет страницата си ирландската телевизия RTE. По информация на "Ройтерс" необходимата сума варира между 45 млрд. и 90 млрд. евро, в зависимост дали ще са необходими средства само за банките, или такива ще трябват и за подпомагане на държавните финанси на Ирландия.

Дъблин обсъжда мерките за съкращаване на разходите, като най-вероятни са намаляване на минималната работна заплата, социалните помощи и вноската за спасяване на Гърция. Целта според Ленихан е да се спестят 15 млрд. евро през следващите четири години, като така да се върне доверието в публичните финанси.

Проблемът на Ирландия е в банковата система, която покрай финансовата криза и пукането на имотния балон изпадна в тежко положение, липса на ликвидност и голяма задлъжнялост. Това доведе до намесата на правителството, което им отпусна големи помощи, които с последните планирани ще достигнат 50 млрд. евро, или близо една трета от БВП на страната. Бюджетният дефицит на Ирландия достигна 32% от БВП при граница от 3% за страните от ЕС, а външният дълг надмина 100% от БВП за 2009 г.