Ако кризата е показателна за нещо, това със сигурност е колко сложен е диалогът между собственици и кредитори в една финансово затруднена компания. Пример за това е производителят на бланширани картофи в самоковското село Белчин "Роял патейтос".

За няколко години от компания с потенциал, когато е била управлявана от финансови инвеститори - първо туристическия предприемач Стефан Шарлопов, а след това от инвестиционен фонд на "Глобал файнанс", "Роял патейтос" вече е на прага на несъстоятелността. Сега загуби търпят и собственици, и кредитори.

След като в началото на годината "Роял патейтос" смени собственика и един от основните си кредитори - и двамата контролирани от едно и също лице, Стоян Благов, в края на октомври дружеството претърпя нова метаморфоза. Отново имаше смяна в един от основните й кредитори. Новият облигационер с 80% от всички издадени от дружеството дългови книжа за 3 млн. евро е "В и В интернешънъл".

Той е юридически свързан с друг от държателите на дълга - взаимния фонд "Бенчмарк фонд 2 - Акции". Последният обаче през април подаде молба в съда за откриване на дело по несъстоятелност срещу "Роял патейтос" на основание неплатежоспособност, тъй като компанията дълго време не е обслужвала дължимото по книжата си. Първата съдебна експертиза показва, че компанията е неплатежоспособна от 21 януари 2009 г., но съдът е назначил нова тройна.

В опит да се финансира "Роял патейтос" издава през 2006 г. емисия корпоративни неконвертируеми и необезпечени облигации, която купуват много взаимни фондове, привлечени от потенциала за разрастване на дружеството и мениджърския екип тогава. Три години по-късно очакванията за развитие не се оправдават и компанията започва да изпитва ликвидни затруднения.

И първото нещо, което прави, е да спре да обслужва задълженията по облигациите си. Последното плащане, което прави, е на дължима лихва към началото на януари 2009 г., след което до момента дължи, но не е платила около 4.4 млн. лв.

По същото време започват и преговори за промяна в собствеността на компанията. Дотогава мажоритарен собственик е специално регистрираното в Кипър дружество "Фабриса холдингс лимитид", чрез което собственик през 2006 г. става инвестиционен фонд "Растеж" на "Глобал файнанс".

Есента на 2008 г. тогавашният изпълнителен директор Цветослав Думанов изкупува дяловете на "Глобал файнанс" и още едно офшорно дружество - RE investsments, Маршалови острови, във "Фабриса" и става мажоритарен собственик. Въпреки промяната в собствеността ръководството на компанията се запазва до есента на 2009 г.

Тогава общото събрание на акционерите гласува нов съвет на директорите - освобождава представителя на "Глобал файнанс" Ивайло Симов, ЛПМ, представялвано от Цветан Лъжански, и Самуила Жекова, и на тяхно място избира Стоян Благов и компанията му "Инвестиа".

През есента на 2009 г. контролът върху предприятието се поема от Стоян Благов, което води до предсрочна изискуемост на облигациите.

Те е трябвало да се изплатят в рамките на 30 дни от датата на промяната според облигационното споразумение. Затова и в края на 2009 г., и в началото на 2010 г. Благов сключва споразумение да изкупи книжата от всички облигационери чрез дружеството си "Кредит факторс". През януари купува само 80% от тях.

Няколко облигационера не получават парите си, сред които физически лица и взаимни фондове на "КД инвестмънтс" и "Бенчмарк асет мениджмънт". Те търсят правата си по съдебен път, тъй като трябва да защитават и правата на инвеститорите, доверили им парите си.

Фондът на "Бенчмарк" - "Бенчмарк фонд 2 - Акции" подканва "Кредит факторс" да направи плащане с нотариална покана. След това на 11 март "Кредит факторс" издава запис на заповед на "Бенчмарк фонд 2 - Акции", с която се задължава да плати около 32 хил. лв. за 65-те облигации на фонда на 9 април 2010 г., по информация от "Бенчмарк". На 12 март  "Кредит факторс" сключва и ново споразумение за изкупуване на книжата на фонда. То обаче не изплаща нито сумата по записа на заповед, нито изпълнява задълженията си по споразумението и

Фондът предявява чрез нотариус плащането по записа на заповед. След това изважда заповед за изпълнение от Софийския градски съд, по която съдът издава и изпълнителен лист срещу "Кредит факторс". В края на септември пуска и молба за образуването на изпълнително дело срещу дружеството, за да си събере дължимата сума по записа.

Така в началото на октомври "Кредит факторс" е поканено от частния съдия-изпълнител Уляна Димоларова доброволно да плати отсъденото по изпълнителното дело. Дружеството възразява, но на 21 октомври съдията изпраща второ съобщение за  принудително изпълнение и съответно продажбата на запорираните облигации на "Роял патейтос".

Ден по-късно - 22 октомври, Димоларова издава съобщение, че спира продажбата на книжата по молба на длъжника, но реално те вече са били продадени. За това свидетелства писмо от брокера на "Емпорики банк България" от 25 октомври, понеделник, в което се казва, че на 22 октомври 2396 корпоративни облигации са продадени на цена 0.50 лв. във връзка със сключен договор за брокерски услуги между банката и съдия-изпълнителя.

Купувач е "В и В интернешънъл". Компанията е собственост на лицата, които са собственици и на "Бенчмарк асет мениджмънт", управляващо "Бенчмарк фонд 2 - Акции". "В момента сме в началото на края. Станахме основни облигационери, защото никой друг не искаше да стане основен облигационер. В момента с удоволствие бихме продали на някой други тези облигации, който сметне, че те струват нещо и той би платил за тях.

А те  не струват нищо, защото дружеството просто не плаща нищо вече близо две години, а самата облигация не е обезпечена", каза пред "Дневник" Владимир Велинов, управител  на "В и В интернешънъл" и изпълнителен директор на "Бенчмарк груп". "Целта ни в крайна сметка е да защитим интересите на акционерите в публичното инвестиционно дружество, купило тези облигациите (бел. ред. - ИД "Бенчмарк фонд 2 - Акции"), като си получи дължимите суми.

Естествено ние сме предприели всички възможни до този етап законови мерки, за да получим някаква сума, която да компенсира фонда за тези облигации. Включително сме насреща за преговори с отсрещната страна, която е собственик на "Роял патейтос". До момента обаче никой не се е свързал с нас", допълни Велинов.

За бившия вече собственик на облигациите Стоян Благов продажбата на книжата от съдия-изпълнителя е "кражба". "Тотална кражба", каза той. "Купих "Роял патейтос" с намерението да инвестираме, санираме и да преструктурираме. От декември-януари реално вървим по този път. Погасяваме задължения към държавата и други кредитори", коментира Благов.

Записът на заповед беше единствено на добра воля и моето желание и гаранция, че аз ще купя техните облигации... За нещастие обаче един нелеп инцидент на Великден ме вкарва в болница за около 45 дни и без мен сделката пропадна." На въпроса нямало и е друго лице от негово име да изпълни това задължение той допълни: "Само аз разполагам с парите на "Кредит факторс".

Благов оспорва действията на съдия-изпълнителя, тъй като по думите му "Кредит факторс" е възразил на принудителното изпълнение по делото, която би следвало да спре продажбата. Затова и в края на октомври "Кредит факторс" подава жалба до Софийския градски съд с молба да отмени както действията на съдия изпълнителя Уляна Димоларова като незаконни, така и извършената продан на книжата поради "съществени нарушения" при провеждането на самата процедура по продажба.

По думите на Благов той е решен да търси правата си, тъй като книжата му със сигурност не би следвало да струват 50 ст. при номинал от 1000 евро. Пред "Дневник" съдия-изпълнител Димоларова отказа да коментира казуса с аргумента, че няма практика да дава информация по движението на висящи дела.

Промяната в компанията може да попречи на преговорите, които по думите на Благов е водел с голям еврейски инвестиционен фонд от юли за продажбата на част от бизнеса му. "Идеята е да продам трите мои хладилника плюс предприятието ми за сушени плодове и зеленчуци и предприятието в Белчин. Целта беше да се влезе в план за оздравяване, за да може фондът да извади пари да осребри имуществото и да приключим сделката. В случая аз ще продам само 4 предприятия", категоричен беше Благов.

Идеята му за капитализиране на "Роял патейтос" беше да увеличи капитала на дружеството, като конвертира иначе неконвертируемите по облигационно споразумение дългови книжа. За целта в началото на октомври акционерите на компанията в негово лице одобриха подобно увеличение, като в замяна облигационерите би следвало да получат привилегировани акции без право на глас с гарантиран дивидент от 12% от номиналната им стойност.

Ден след продажбата на облигациите се провежда и събрание на облигационерите, на което все още не е ясно, че основният такъв е друг, което събрание съответно одобрява конвертирането.

Как ще приключи сагата тепърва предстои да се разбере. Според Благов за момента "Роял патейтос" се стабилизира. По думите му "Роял патейтос" работи за друго негово дружество "Булфрост". То го "кредитира с картофи, плаща му сметките, заплатите и текущата издръжка, погасява някои от задълженията на компанията" и дори е лизингополучател по част от линията за бланширани картофи.

Т.е. "Булфрост" е на входа на "Роял патейтос" като доставчик и на изхода като клиент и съответно определя съдбата на тази компания. А това по думите на Благов се материализира към края на октомври в приходи от около 1.2 млн. лв. и краен резултат около нулата при приходи от 4 млн. лв. за цялата 2009 г. и загуба от 1.8 млн. лв., когато реално лицата на входа и изхода на "Роял патейтос" са различни от Благов. В търговския регистър обаче няма официална одитирана финансова информация за дружеството от 2008 г. насам. Такава не са получавали и облигационерите.

Така в крайна сметка една хубава приказва през 2006 г. се превръща в не толкова хубава история на едно обикновено българско предприятие, което някога е обработвало около 20% от пазара бланширани картофи в страната. Реално спасение изглежда придобиването от стратегически инвеститор. Кой обаче би влязъл в подобна върволица от проблеми е въпрос, който си задават не само акционерите и кредиторите на "Роял патейтос", а може би същите на много други малки български компании.