- Направих сравнението (по време на събитието - бел. ред.) между частния и държавния сектор - за да се види, че всеки трябва да се съсредоточи върху основната си дейност. Министерството на земеделието например трябва да прави програми, политики, а не да се занимава с ИТ, охрана или чистене.

Всяко министерство и държавна организация трябва да аутсорсне онези услуги, които прецени, че не са му основни и може да му спестят пари. Всеки потребител на ИТ и комуникации се интересува от това какво има пред себе си - компютър и периферия - мишка, клавиатура, най-вероятно и принтер. Той не се интересува какво стои зад тези устройства.

Това е въпрос на анализ да се определи кои от нещата, обновяване на инфраструктурата, компютрите или сървърите, може да се направи с публично-частно партньорство. Представите за аутсорсинг на бизнеса и правителството са доста различни. Първата крачка, която трябва да направим, е да ги балансираме взаимно и да покажем, че аутсорсинг не е мръсна дума. Свидетели сме на такива случаи как партньорството с частния сектор се заклеймява - понеже строителството на магистрала "Тракия" е било лошо, значи публично-частното партньорство е лошо нещо.

- Освен аутсросинга в правителствения сектор има и голям аутсорсинг в частния сектор. Не мога да кажа подробности заради клаузи за конфиденциалност. Бизнесът го прави не защото е модерно, а защото е икономически изгодно. Ние сме най-големият системен интегратор в България, оперираме в общо 6 държави. По-малко от 10% от нашите приходи са от проекти, свързани с държавата. Държавата е огромен потребител. Сега заради кризата разходите на правителството за ИТ и комуникации намаляха доста. Но за всички компании от нашия сектор има голям потенциал да внесем експертизата си в държавните компании. 

- Зависи какво означава "опасен". Има някои неща, които трябва да се вземат под внимание. Ключова е сигурността на информацията. Това е основното притеснение на фирми и на публична администрация, когато трябва да аутсорснат поддръжката на комуникационни системи. Въпросът обаче е малко по-сложен.

Има два варианта - в една компания може да има ИТ отдел, която поддържа комуникационните системи; или за това може да се грижи външна фирма, към която е аутсорсната цялата поддръжка. Според изследвания 65% от пробивите в информационната сигурност се случват с помощта на вътрешни хора. Ако някои от служителите на тази компания или министерство реши да пробие информационната сигурност, той ще го направи - най-вероятно срещу съответната сума.

И загубите могат да са много големи, а служителят най-много ще изгуби работата си. От друга страна, докато служителите в компанията имат достъп до информацията, външната компания само поддържа инфраструктурата, без да вижда каква информация се движи по нея. Но да приемем все пак, че има риск за изтичане на информация от аутсорсинг компанията.

Там обаче специалистите са по-високо платени. А дори и да се стигне до изтичане на информация от компанията изпълнител, тя има сключен договор за изпълнение на качество и според него дължи много големи неустойки. Така че опасности има навсякъде, има плюсове и минуси, нищо не е само черно или бяло.