България рискува да попадне в групата на държавите, които най-бавно ще излязат от кризата. Това прогнозираха в обширно изследване за региона и антикризисните политики неправителственият институт "Брюгел" и Виенският институт.

Резюме от доклада беше представено вчера от изследователя на "Брюгел" Золт Дарвас, който участва в дискусия, организирана от Института за пазарна икономика.

В публикацията си двата института поставят в една категория България, Румъния (от Балканите) и трите балтийски републики (Литва, Латвия и Естония), като ги наричат образно "Б5". За разлика от тях като отличници по в борбата срещу кризата в Източна Европа са посочени Полша, Чехия, Унгария и Словакия.

Замислена като експертна дискусия, посветена на цената за излизане от кризата и кои държави ще се окажат по-силни, когато растежът трайно се завърне, тя прерасна в икономически спор дали фиксираните валутни курсове по-скоро помагат или пречат и сбъркан ли беше моделът на растеж, базиран на външно кредитиране.

От българска страна опоненти на Золт Дарвас бяха макроикономистите от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев и Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Подреждането на България в тази категория държави, където БВП спадна в пъти по-значително, отколкото у нас (в България спадът за 2009 г. беше 5%, а в Естония достигна 18%), изненада присъстващите. Причина за това групиране са фиксираните валутни курсове в България и балтийските държави и високият дефицит по текущата сметка, който отчитаха България и Румъния.

За сметка на това Дарвас похвали другите 5 източноевропейски икономики за това, че растежът при тях е бил базиран на инвестиции, финансирани с ресурси предимно на вътрешните спестявания, и изтеглянето на капитали в тях не е засегнало икономиките толкова остро. Георги Ганев обаче оспори повечето от коментарите.

Като аргумент той изтъкна, че българската икономика заедно с трите балтийски държави, взети заедно, са по-малки от румънската. А малките отворени икономики не могат да разчитат на сериозен икономически растеж без приток на външни капитали. Той представи и данни за нарастването на българския дял във вноса на страните от ЕС и подчерта, че конкурентоспособността на България не се губи и перспективите за растеж след кризата не трябва да се подценяват.

Въпреки че Золт Дарвас, нито пък експертите от института не се обявиха публично срещу фиксираните валутни курсове, едно от допусканията на Дарвас беше преди влизане в механизма ERM2, известен като чакалнята на еврозоната, да се направят еднократна корекция и лека обезценка на валутния курс.

Това също беше категорично отхвърлено от българските експерти, като според Георги Ангелов психологическият ефект ще е толкова силен, че още преди законово мярката да се приложи, вече настроенията сред населението ще може да са предизвикали пагубен резултат.