Ernst & Young: Икономиката на България ще нарасне с 6% през 2012 г.
Икономиката на България ще набере скорост през следващите 2 години и през 2012 г. ще отчете ръст от 6%. Това се казва в изданието "Прогноза за еврозоната" на консултантската компания Ernst & Young. Организацията коментира обаче, че рисковете се увеличават вследствие от все по-рестриктивната фискална политика, имаща за цел да свие бюджетния дефицит.
Ernst & Young коментира, че проблемите на еврозоната ще доведат до забавяне в износа на България и съответно до по-слабо покачване на БВП през четвъртото тримесечие. В резултат на това прогнозата е икономиката да отчете спад от около 1% през 2010 г. За следващата година се очаква завръщане към умерен растеж от 3.6% и цели 6 на сто за 2012 г.
Освен забавяне на износа се очаква и спад на паричните преводи от емигранти, много от които се намират в т.нар. периферни членки на еврозоната като Гърция, Италия и Испания.
Според анализаторите на Ernst & Young страната ни може да се присъедини към еврозоната най-рано през 2014 г. Това се дължи на дълговите проблеми, които изпитват членките на валутния съюз.
Според доклада на Ernst & Young програмите за фискална консолидация в еврозоната ще се отразят негативно на растежа на съюза през следващата година. Най-лошият сценарий (с вероятност 10%) е дълговата криза да ескалира и да се стигне до преструктуриране на държавни облигации през следващата година.
Ernst & Young твърди, че ако ситуацията в еврозоната се влоши, ЕЦБ трябва да възобнови някои от мерките за ликвидност от 2009 г. и 2010 г., като не трябва да се изключва така нареченото количествено улесняване (Quantitative Easing на английски). При него централната банка изкупува активи от икономиката и по този начин налива ликвидност. Според консултантската компания при наличието на подобни действия, БВП на валутния съюз може да се увеличи с 2% до 2012 г.
Организацията коментира, че втората фаза на количествено улесняване предприета от Федералния резерв (Фед) на САЩ, е показала значителен потенциал за положително въздействие върху икономиката на страната. Резултатите в еврозоната биха били дори по-добри, като се имат предвид по-високите цени на акциите и слабото евро.
"Притеснително е, че ЕЦБ, изглежда, е отхвърлила окончателно възможността за прилагане на количествено улесняване", коментира Мари Дирон, старши икономически съветник от компанията, участвал в изготвянето на доклада. "Необходим е "План Б" за паричната политика в еврозоната предвид рисковете от спад в растежа", допълва той.
ЕЦБ започна да изкупува облигации на членки на еврозоната поради срива в пазарните нагласи към някои от тях. Целта на мярката е да се успокоят инвеститорите и по този начин да се свалят доходностите по държавния дълг. Президентът на монетарната институция Жан-Клод Трише обаче многократно подчерта, че това не е количествено улесняване и не води до увеличение на паричното предлагане в еврозоната. Той уточни, че ефектът от интервенциите се неутрализира чрез срочни депозити за банките при сравнително висока лихва.
"Ирландската криза разкри уязвимостта на икономиката на еврозоната и необходимостта творците на паричната политика да приложат всички налични средства за ограничаване на негативните въздействия", каза още Дирон.