По текущи данни на НСИ износът представлява 2/3 от БВП, почти толкова, колкото е крайното потребление в икономиката. Освен свитото потребление обаче износът трябва да компенсира понижените инвестиции и повишаващия се внос. Освен това кредитирането за малкия и средния бизнес и потреблението остават силно ограничени. В този смисъл износът, макар и да расте силно, сам по себе си не може да доведе до забележим ръст за цялата икономика. Когато той е концентриран само в един сектор, а другите са силно потиснати, ефектът от първия много бавно се разпределя, и то само частично, сред останалата икономика. В допълнение пред силния засега износ се изправя заплахата от понижен икономически растеж на страните от ЕС предвид дълговите проблеми и орязаните бюджети.

Увеличаването на износа е естествен двигател за излизане от кризата. Като доказателство могат да бъдат посочени множество експортно ориентирани компании, които от началото на кризата през 2008 г. до днес продължават да регистрират устойчив растеж на бизнеса си въпреки задълбочаващите се общи проблеми. Това се дължи на факта, че продават специфична продукция или имат участие на пазари в арабския свят, Русия и др.

Разбира се, увеличаване на продажбите в чужбина на България като цяло допринасят за подобряване на външнотърговското ни салдо, нарастване на чуждите постъпленията в страната и респективно рефлектира и върху покачването на вътрешното потребление. От друга страна, корелацията между вътрешното потребление и износа не е 100%, защото всяко нарастване на приходите не се харчи незабавно, а както се наблюдава през последните 2 години, населението и бизнесът спестяват, като общото ниво на депозитите в банките се увеличава през този период.

Подобна връзка между експорта и потреблението не е достатъчно условие, за да се постигне излизане от кризата. Проблемите със свитото индивидуално и групово потребление се коренят в неизвестността пред нас. Именно тя кара икономическите и нестопанските субекти да свиват разходи или да ги отлагат за бъдеще време. По последни данни на БНБ в населението и фирмите е концентриран исторически огромен ресурс, предимно по банкови депозити. Престоят на този "мотор" в трезорите не дава никаква добавена стойност за излизане от кризата. Разбира се, тази статистическа логика не дефинира директен растеж за икономиката ни, но дава сигнал за ситуацията, че докато населението не припознае необходимия комфорт и стабилност в бъдещето, то няма да харчи. Просто неизвестността свива потреблението, а (само) експортът не гарантира покачването му.