Интензивното земеделие произвежда масови храни и продукти. Те често "мигрират" на разстояния от хиляди километри и така плодове, зеленчуци, спагети, риба и други храни с идентичен произход и вкус се оказват на масите на домакинствата и ресторантите по целия свят.

Глобалното пътешествие на храната се оказва само малка част от въглеродния отпечатък на агросектора. До този момент земеделието е отговорно за редица проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. То произвежда 30% от световните емисии на въглероден диоксид, метан и азотен оксид, информира сайтът за екология на университета "Йейл".

Това е повече от емисиите, изхвърляни от целия транспортен сектор. Най-голяма част от тях идват от изсичането на гори, а емисии метан - от животновъдството и оризовите полета.

Равносметката показва, че повече от 35% от земната повърхност е заета от обработваеми земи, което се равнява на територия 60 пъти по-обширна в сравнение със заеманата от всички градове и предградия в света.

Посрещането на световните нужди от храни и земеделски продукти на увеличаващото се със 70 млн. годишно население се очертава да бъде едно от най-големите предизвикателства на 21 век.

Тенденции като увеличената консумация на месо и млечни продукти и увеличаващото се търсене на биогорива оказват сериозен натиск върху екосистемите. Изхранването на световното население измества настрани политиките за намаляване на СО2 емисиите в аграрния сектор. Освен всичко останало уедряването на земеделието води и до загуба на традиционните регионални култури, замяната им с монокултури и унифициране на земеделските практики и производство. Всички тези минуси на интензивното земеделие плюс упадъка на местната устойчива и здравословна култура на хранене, намаляването на кулинарното разнообразие са само част от многото каузи, срещу които се бори международната организация "Слоу фуд" (Slow Food).

Движението всъщност е много повече от препоръка за това как трябва да изглежда производството и консумацията на храна. То е по-скоро философия срещу потребителското общество, еднообразието на веригите за бързо хранене и начина, по който те влияят върху живота на хората.

Движението е основано през 1989 г. като протест срещу изграждането на магазин от веригата "Макдоналдс" в град Бра, Италия, срещу бързото хранене и унищожително му влияние върху местните традиции и култура, свързани със селското стопанство и храните. Целта на организацията от самото й създаване е именно да предотврати изчезването на хранителните и селскостопански традиции и да събуди интерес у хората към качествената храна, нейния произход и връзката й с общностите, които я произвеждат.

Във всички дейности на движението акцент се поставя върху две неща - удоволствието от храненето и екологичната отговорност. Движението за бавно хранене бързо набира сили и в момента членовете му по света наброяват 100 000 в над 130 страни, обединени в над 1000 местни структури (конвивиуми).

Организацията се определя като екогастрономическа. Какво стои зад това определение обяснява Десислава Димитрова, координатор на международното движение "Слоу фуд" за България. "Най-кратко казано "еко" идва от това, че се грижим произведените от нас храни и продукти да уважават природните закони", обяснява тя.

Движението е контрапункт на свръхпроизводството на култури и храни, което често нарушава природния баланс и уврежда околната среда. Затова и от движението се опитват да съхранят традиционните селскостопански практики, които за разлика от масовото производство не само щадят природата, но са и важен фактор за поддържане на биоразнообразието. "Ако поддържаме малка ферма и купуваме местни продукти, ние подкрепяме този баланс, парите ни отиват за връщането на традиционната храна и поминък", обобщава още Димитрова. Тя дава пример с високопланинското пасищно животновъдството. Отглеждането на добитък допринася за опазването на пасищата и ливадите с висока природна стойност. Храната като философия

Няколко са инструментите за опазване на биоразнообразието според разбиранията на организацията. Това включва механизми за опазване на местни сортове растения и породи животни както и специфичните храни, приготвяни от тях. Един от тези механизми е създаването на съкровищница на вкусове, която представлява списък от традиционни храни, застрашени от изчезване. Храните, влезли в този списък, са традиционни гастрономически продукти с икономически потенциал за техните производители.

Местната организация за бавно хранене е включила три продукта в така наречената българска съкровищница на вкусове. Това са родопско бито сирене от село Смилян, зелено сирене от село Черни Вит и млечни продукти от каракачански овце. Има идея българският винен сорт "Керацуда" и още няколко продукта също да влязат в съкровищницата. Откриването на тези храни е голямо предизвикателство, тъй като за съжаление голяма част от българските кулинарни традиции са изгубени безвъзвратно, коментира още Димитрова.

Уникалните храни в България са се запазили в планинските и полупланинските райони, където "не е могъл да достигне комбайнът", обяснява тя. Организацията се опитва да разшири разбирането за биоразнообразие и да включи в съкровищницата някои традиционно български сортове и породи в страната, които са уникални и са изходен материал за създаването на по-устойчиви култури в България.