Четири закона и още толкова наредби, засягащи банковия сектор, бяха променени или създадени през годината. Целта - да се въведат повече прозрачност и стабилност. Нови текстове в няколко от наредбите на Българската народна банка (БНБ) отразиха поуките от финансовата криза, които световните регулатори си взеха.

По-широка информация и всеобхватна защита за потребителя на финансови услуги пък бяха мотивите зад новия Закон за потребителския кредит (ЗПК) и поправките в него и Закона за кредитните институции (ЗКИ). Макар и "идентични вече с европейските", ефектът от новите разпоредби се оказа спорен.

Тези параметри задължително трябва да съдържа договорът за потребителски кредит, регламентира новият ЗПК, влязъл в сила на 12 май т.г. Освен това се въвeде и изискване банките да предоставят на клиентите т.нар. стандартен европейски формуляр за преддоговорна информация, в който подробно се описват конкретните параметри на заема, който се предлага.

Неговата цел е клиентите да могат да направят информиран избор, след като лесно са сравнили условията по различните продукти. Проверка на "Дневник" сред по-големите банки малко след влизането на закона в сила показа, че те предоставят този формуляр – повечето срещу поискване, но някои директно.

В края на ноември обаче от неправителствената организация "Активни потребители" заявиха, че според тяхна проверка 9 от 15 банки не дават на интересуващите се писмения формуляр, изискван от закона, а само устни обяснения. Новост в ЗПК бяха и регламентирането на отказ от договора за потребителски кредит, условия за предсрочно погасяване, както и подробни правила за рекламирането на заемите.

С него у нас за първи път се въведоха и изисквания за прозрачност при начина на определяне на лихвата не само от банки, но и от небанкови институции, които отпускат заеми - лизингови компании, дружества за потребителско кредитиране.

Влизането на новия ЗПК в сила обаче съвпадна с поредната вълна от публично недоволство от покачващите се лихви и механизма, по който банките ги увеличават. Затова и на 13 май беше внесено предложение за поправка в него, която задължава кредиторите да казват как изчисляват лихвите по заемите.

Така от 1 септември на интернет страниците на българските банки бяха публикувани "референтният лихвен процент, който се използва за образуване на лихвата за крайния клиент, методологията за определянето му и промяната му". На практика обаче се появиха сложни термини, прекалено много фактори и условни постановки, с което идеята за по-голяма прозрачност остана на заден план по мнението на икономисти и финансови консултанти.

С включването на такова изискване и в ЗКИ (освен в ЗПК от 12 май) идеята за по-голяма защита "се пренесе" и върху потребителите на всякакъв вид кредити и депозити. През ноември парламентът прие окончателно промените в ЗКИ, според които от началото на 2011 г. банките ще трябва да уведомяват клиентите си предварително, ако променят плаващи лихви по депозити и се покачват разходите по ипотечни и бизнес кредити. Поправките обаче не казват в какъв срок и по какъв начин да се прави това, а единственото изискване е да има предварително уговорен начин между банка и клиент.

Затова и от сектора прогнозираха, че най-вероятно уведомяването ще става в интернет или в банковите салони, ако не е изрично уговорено друго. Повечето институции обаче и в момента предпочитат да информират по тези два начина, тъй като те изискват най-малко разходи. По думите на банкери със закона се формализира това, което се прави и в момента, а според финансовите експерти защитата на клиентите отново остава под въпрос.

Освен това поправките предвиждат и случаи, в които банките може и да не уведомят клиентите според предварително уговорения начин. Това тяхно задължение отпада, ако промяната в лихвата е в резултат на изменение на референтния лихвен процент. Информация за него има на сайтовете на банките и в салоните им, което означава, че клиентите сами могат да я намерят.

Така, въпреки че през втората половина на годината идеята за повече прозрачност и информираност активно се тиражираше с гласуваните законови промени, се оказа, че на практика защитата за потребителите на финансови услуги ще продължи да зависи предимно от тяхната лична ангажираност.

Като част от глобалното затягане на регулациите във финансовия сектор тази година БНБ прие и изменения в три от наредбите си, както и една нова. Целта на промените бяха по-малко риск в системата, по-доброто му управление и по-строгият контрол върху институциите. Ограничи се прекалената концентрация на заеми към определена компания и група (т.нар. големи експозиции), промениха се и инструментите, които банките могат да включват, когато изчисляват капиталовата си адекватност, въведоха се допълнителни буфери за по-лесно справяне с евентуална ликвидна криза.

Специално за капиталовата адекватност у нас изискването и досега беше по-високо от европейския минимум, а по думите на банкери в капитала на институциите и без това ги няма по-рисковите хибридни елементи, които глобалните регулатори изключват с новите стандарти Базел III. Синхронизиран с европейското законодателство беше и Законът за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Промените в него касаят електронните разплащания, сетълмента при тях и регулациите върху институциите за електронни пари и са чисто технически, обясниха от сектора.

Последните законови промени бяха приети окончателно миналата седмица. В Закона за гарантиране на влоговете в банки е записана новата по-висока горна граница за размера на изплащаните депозити при фалит на банка. От 1 януари ще бъдат гарантирани всички влогове до 196 хил. лв. (досега до 100 хил. лв.).

Промяната беше предложена от Европейската комисия в началото на юли и въвеждането й навсякъде от догодина цели да се избегнат евентуални прехвърляния на депозити от държави членки с по-малък размер на гаранцията в държави членки с по-висока защита на депозитите.

С нова наредба пък БНБ въведе и европейските изисквания към възнагражденията на банкерите. Те бяха изработени неотдавна заради големите бонуси отпреди кризата, които са стимулирали поемането на повече рискове от мениджърите на кредитните институции в Европа и САЩ. Така и банкерите у нас вече ще получават поне 40% от бонусите си разсрочено за най-малко три години.

Освен това най-малко 50% от променливото възнаграждение ще трябва да се изплаща в акции и други капиталови инструменти на банката. Самите бонуси пък ще се определят и изплащат въз основа на критерии за оценка на резултатите от дейността на банката, структурното звено и на съответния служител.