Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и енергийният комисар Гюнтер Йотингер ще заминат за Азербайджан и Турменистан през тази седмица, за да преговарят за развитието на "Южния газов коридор". Проектът е обявен за приоритетен за Европейския съюз, а двете бивши съветски републики са считани за потенциални източници на синьо гориво за него. В обхвата на "Южния газов коридор" влизат газопроводите "Набуко" (Азербайджан - Турция - Австрия), TGI (Турция - Гърция - Италия) и "Трансадриатическият газопровод".

България е сред страните, през които по план трябва да премине "Набуко". Проектът се счита за алтернативен на руския "Южен поток". Тръбата трябва да премине през Азербайджан, Грузия, Турция, България, Унгария, Румъния и Австрия. Инвестицията в проекта е около 7.9 млрд. евро. Според първоначалния план газопроводът трябва да продължение на вече съществуващата тръба по маршрута Баку - Тбилиси - Ерзурум. Капацитетът на "Набуко" ще бъде около 30 млрд. куб. метра газ годишно. Строителството на газопровода трябва да започне през 2012 г., а три години по-късно проектът да бъде пуснат в експлоатация.

Акционери в проектната компания за изграждането на "Набуко" са германската RWE, австрийската OMV, унгарската MOL, румънската "Трансгаз", българската БЕХ и турската "Боташ". RWE и OMV планират да осигурят първите 10 млрд. куб. метра газ за тръбата от Азербайджан. За потенциални доставчици на природен газ за тръбата се считат също така Иран и Ирак.

Докато Европа ще преговаря за бъдещето на "Набуко" с Азербайджан, от началото на годината САЩ назначи за свой посланик в Баку един от идеолозите на газопровода - Матю Брайза. Той е изпратен в страната чрез процедура на "тихо представителство" от президента Барак Обама. Това означава, че Брайза ще бъде представител на САЩ без съгласието на Сената, но само за една година.

Срещу назначаването на Брайза за посланик в Азербайджан в края на миналата година се обявиха от арменската общност в САЩ, с която бившият зам. държавен секретар развали отношенията си след намесата в конфликта в Нагорни Карабах. Матю Брайза беше  съпредседател на Минската група, която беше в основата на подписано през 2008 г. споразумение за бъдещо решаване на спора за областта между Иран, Русия и Турция. До разпада на СССР населеният с арменци Нагорни Карабах беше в състава на Азербайджан. През 1991 г. областта се отдели и последва кървав конфликт, завършил през 1994 г. със споразумение за прекратяване на огъня, но без уреждане на статута на областта.