Мнението е на представител на голяма фирма от хранителния бранш и беше изразено на кръгла маса за качеството на продуктите в търговската мрежа, организирана преди няколко месеца. И според други негови колеги има тенденция за намаляване на доверието към българските стоки. Някои от тях назоваха и причината - на пазара има фирми, които не залагат на качеството, а на ниската цена, а в почти всички браншове има и такива, които са изцяло в сивия сектор.

Въпреки че през последната година дискусията за качеството на храните е една от най-актуалните теми в обществото, все още нещата се случват бавно. Все пак от бранша смятат, че са тръгнали по правилния път.

По примера на западноевропейските си колеги все повече български бизнес организации организират форми на контрол върху качеството на храните - някои искат утвърждаване на държавни стандарти, други се борят за европейски патенти, трети създават собствени критерии и се опитват да наложат някакъв вид саморегулация.

Има първи сигнали и за засилване на гражданския контрол чрез независими изследвания на случайни продукти от търговската мрежа - нещо, което отдавна е практика в Западна Европа.

През лятото беше направен първият по-сериозен опит за създаване на национален регламент за качество на храните - внедряването на ведомствения стандарт "Стара планина" за колбасите. Рекламиран с активното съдействие на земеделския министър, именно Мирослав Найденов броени месеци по-късно нанесе и най-големия удар, след като четири фирми бяха обвинени от агроминистерството, че заместват месо със соя, а повторни изследвания в чужбина показаха, че всъщност става въпрос за следи на молекулярно ниво.

Въпреки фалстарта на "Стара планина" обаче опитите да се създават национални стандарти и проверки на качеството ще продължават, сочат информации от различни браншове. Фирмите ще се опитат да направят някакъв тип саморегулация - по собствена инициатива, със собствени усилия и за своя сметка.

По-голяма част от хранителния бранш залагат на Българския държавен стандарт - гарант за качество от близкото минало. Инициативата за възраждането му дойде преди повече от година от млечния бранш, където започнаха подготовката на документи за утвърждаването на различни продукти - кисело мляко, сирене, кашкавал.

Към днешна дата и трите стандарта са готови, в търговската мрежа са пуснати първите продукти. От сектора искат и да патентоват тези продукти в европейския регистър като традиционни храни. От асоциацията на млекопреработвателите съобщиха пред "Дневник", че се очаква към февруари-март да бъде изготвен екип, който да подготви необходимата документация.

Поне от година и месопреработвателите работят по идеята за патентоване на традиционни български продукти в ЕС. Те вече са подали своята документация и очакват старт на процедурата по регистрация за 14 луканки, пастърми, филе "Елена" и др. Освен традиция в производството и репутация процедурата съдържа и изискването продуктите да се произвеждат по специална рецептура, което в случая играе ролята на стандарта за производство.

Тъй като европейската процедура по патентоване трае години, от сектора ще започнат производството на продуктите под свой знак и независим контрол за спазването на рецептурата.

Председателят на сдружението Кирил Вътев съобщи пред "Дневник", че вече е избрана италианска сертифицираща компания, която да осъществява контрол - тя ще проверява технологията при започването на производството, за да се получи браншовият знак, и след това ще изследва на случаен принцип продуктите в търговската мрежа.

В хлебопроизводствения сектор също обмислят създаване на национални стандарти за различни продукти, но казват, че внедряването им ще отнеме повече време, тъй като идеята е да има заложени изисквания и към суровините - пшеница, брашно и др.

Едно от сдруженията в сектора - асоциацията на индустриалните хлебопроизводители, вече е предложила варианти за три хляба по БДС - бял, типов и "Добруджа". Предстои те да се обсъдят с останалите сдружения и други експерти, след което ще започне и процедура по утвърждаването им.

Извън внедряването на БДС някои сдружения се опитват да наложат собствени критерии за качество и контрол върху тях. От специализираната кафе асоциация съобщиха, че готвят стандарт за кафето, предлагано на българския пазар, като идеята вече е подкрепена от над 40 компании.

От години от бранша казват, че на пазара има продукти с много ниска цена и съмнително качество. "Когато 100 грама смляно кафе струват 30 стотинки, явно не става въпрос за кафе", казва председателят на сдружението Андрей Илиев. По думите му идеята за стандарта е инициирана от самия бизнес и цели "да създаде по-интелигентна конкуренция".

Досега фирмите от бранша са се договорили да поставят холограмен стикер и друг знак на продуктите, които отговарят на създадените критерии за качество. Вече са избрани и две лаборатории, които ще направят първоначални изследвания на предлаганите кафета, за да получат знака.

След това асоциацията ще извършва и допълнителен контрол по метода на тайния клиент и ще обявява публично компаниите, които нарушават стандарта. Илиев съобщи още, че предстоят разговори и с други фирми, които евентуално да се включат към инициативата, както и с държавни институции. Очаква се към февруари-март процесът да стартира.

Освен чисто бизнес инициативи има и първи сигнали, че в България започва да се заражда граждански контрол върху продуктите. В западноевропейските страни е практика специализирани медии и потребителски организации да поръчват независими изследвания за различни храни и да оповестяват публично резултатите от тях.

В последните години обаче у нас имаше само едно такова проучване - през 2008 г. за млечните продукти. Преди дни беше публикувано и второ - за съдържанието на диетичните хлябове на 8 големи компании, което е поръчано от асоциацията "Активни потребители". Резултатите показаха разминаване между данните на опаковките и съдържанието.

От частната лаборатория за изследване на храни SGS съобщиха, че все още като цяло са единични случаите, при които сдружения или фирми поръчват допълнителни изследвания на свои продукти, въпреки че в Европа е установена такава практика. "Има в последните месеци, но сме доста далеч от това, което се прави в другите страни", казва Анелия Андреева от лабораторията.