Потребителите на финансови услуги в Индия са най-добре подготвени за финансова криза, докато тези от САЩ имат най-слаба подготовка. Това показва международно проучване на холандската ING Group, проведено сред 5 хил. души в 10 държави от Европа, Северна и Южна Америка и Азия.

Една трета от всички анкетирани нямат заделени никакви пари за кризисни ситуации и не мога да поемат разход от 1000 евро, сочи изследването.

Над 55% от тях са теглили заеми, а 25% не успяват да се вместят в бюджета си. Нивото на финансова грамотност като цяло е ниско – 63% от участниците в проучването имат съвсем начални финансови познания.

Профилите на ING по този критерий са четири – хора с отлична грамотност, такива с добра, с основна и със слаба. Тези с основни познания се стремят да прилагат на практика спестяване за пенсия и за кризисни нужди, но под 60% имат заделени пари за пенсия. В Испания такива спестявания имат 44% от хората при 79% за Индия.

Като цяло по-висока финансова култура имат мъжете, младите хора и жителите на Азия, които имат най-силно желание да учат.

Общо 90% от потребителите на финансови услуги биха искали да се научат да управляват парите си по-добре, но често те не знаят откъде да намерят нужната им информация. Според проучването на ING хората, които са по-грамотни финансово, по-често изпитват щастие, докато тези с по-малко познания и хората със заеми са подложени повече на отрицателни емоции като страх, вина и срам.

От ING провеждат проучване за финансовата грамотност в България, резултатите от което ще станат ясни през февруари. "Проучването на финансовата грамотност на българите ще ни помогне да разберем още по-добре нуждите на нашите потребители и да разширим възможните решения за управление на личните им финанси", коментира Николай Стойков, главен изпълнителен директор "ING Пенсионно осигуряване" и управител на "ING Животозастраховане".

През юни международно проучване по проекта FINALIST показа, че пенсионното и социалното осигуряване са една от основните области, в които българите имат най-слаби познания и са най-малко грамотни. Тогава изследването показа, че има много пропуски и в обема и качеството на информацията, която предоставят финансовите институции за продуктите и услугите си.