От "Добруджански хляб" оспорват анализа на "Активни потребители"
"Ще си потърсим правата по съдебен реда, ако "Активни потребители" не докажат, че са добронамерени." Това каза на пресконференция собственикът на "Добруджански хляб" Енчо Малев по повод огласени от асоциацията данни за несъответствия между съдържание и етикет на 12 вида диетичен хляб на различни производители. Според него анализът на варненската лаборатория SGS не е пълен, а резултатите са интерпретирани непрофесионално.
Продукти на дружеството неколкократно са били подлагани на анализ в лабораторията на Национален център по опазване на общественото здраве към Министерството на здравеопазването и са с доказано качество, стана ясно от предоставените документи. Експертът в "Добруджански хляб" Ивайло Кючуков подозира, че разминаването на резултатите на двете лаборатории е заради различните методи на анализ. По негови данни националната лаборатория към здравното министерство изследва за тотално съдържание на диетични фибри, докато варненската фирма работи по метода за определяне нивото на целулоза. Според Кючуков този метод се използва предимно за анализ на фуражи.
Желанието на Малев е да се уеднаквят критериите. Той не изключва версията огласените данни от анализа да са атака срещу производителите на диетичен хляб. Консумацията на бял хляб намалява непрекъснато, а здравословните хлебни продукти са най-бързо развиващата се ниша, са наблюденията на мениджъра. Данните му са, че диетичните видове хляб в момента държат 20% от пазара, докато преди пет години не са надвишавали 6 на сто. "Ние не твърдим, че няма хляб менте на пазара, но в случая резултатът от анализа прави лоша услуга на потребителите", каза още Малев.
Галя Вутова от Диабетен център "Свети Лука" не се съгласи със заключенията на "Активни потребители", че диетичните хлебни продукти не са изследвани клинично. По нейни данни 60 пациенти на центъра са били подложени на лабораторни изследвания чрез консумация на хляб "Вита" още през април и май миналата година.
От няколко дни фирмата в Добрич вдигна с 5 до 10 стотинки цената на три вида от масовия хляб. Позицията на Малев е, че увеличението е символично при двойното поскъпване на пшеницата. От 22 лева тон зърно вече се предлага на 450 лв. без ДДС. През годините най-високата цена на пшеницата е достигала 510 лева. Очакванията на предприемача са стойността на суровината да не постави нов рекорд. Проблем е, че не достига зърно с добри хлебопекарни качества. Фирмата води преговори за внос, но наблюдението е, че пшеницата в Украйна, Молдова и други близки държави също не е с добри показатели.