Привилегированите акции са сравнително нов и все още неутвърден инструмент в българската практика. Като цяло слабият интерес досега не се дължи на принципна липса на интерес към този вид инструменти за финансиране на дружествата, а на конкретните параметри на предложените емисии.

Основният проблем при тези емисии е, че интересът на миноритарните инвеститори не е защитен. Например няма гаранции, че инвеститорите ще могат да си възстановят инвестицията и да постигнат желаната доходност, тъй като въпросните емисии предвиждат конвертиране им в обикновени акции в сравнително кратък срок, което излага инвеститорите отново на рисковете, характерни за обикновените акции.

В този вид привилегированите акции приличат повече на обикновени акции с присъщите им рискове, но и без правото на глас в общото събрание на акционерите, отколкото на облигации, които предвиждат изплащане и на главницата до края на падежа.

Към причините за слабия интерес към привилегированите акции трябва да добавим и общото недоверие на инвеститорите към емитентите на българския капиталов пазар след зачестилите случаи на източване на компании, лошо корпоративно управление, проблемни облигационни емисии и др. Така че проблемът не е в инструмента, а в емитента и конкретните параметри на емисията.

На по-развитите пазари привилегированите акции по-често се емитират от частни компании или от такива, гонещи бъдещ публичен статут, което е лесно решение да се направи разграничаване между желанието за контрол и икономическия интерес в съответното дружество. За пример в САЩ в първите месеци на 2008 г. публичния пазар на привилегированите акции  е едва около 1% спрямо 99% в обикновени дялови книжа.

Този процент през последните 2-2.5 години расте значително в развитите икономики, особено с възможността при някои от тях този вид ресурс да се използва като капитал от първи ред от банковите институции. Повсеместната липса на ликвидност принуди много компании да емитират привлекателни за инвеститорите видове привилегировани ценни книжа, нещо, което се случи като дебют и в България.

Липсата на ликвидност за бизнеса в България, колкото и намаляваща да е, ще кара публични, а и непублични, компании да търсят алтернативни пътища на финансиране. Това от своя страна ме кара да смятам, че не сме видели последната предложена емисия от този вид инструменти на публиката, колкото и слаб да е бил интересът към последното подобно предлагане.