Разделяй поръчките и усвоявай парите
Върху 96 страници (формат А 4) в Закона за обществените поръчки подробно са разписани четири процедури как трябва да се харчат държавните пари. Най-използван обаче се остава неописан метод, който позволява повече от шест години след приемането на закона публичните средства да бъдат успешно "усвоявани" без конкурс и без отчет.
Методът се нарича разделяне на поръчките. Законът забранява прилагането му, но не описва какво представлява. Това е отворената врата за възложителите да разделят една поръчка на множество малки, за да паднат под законовите прагове, които изискват конкурсност и публичност при избора на изпълнители.
Колкото по-малко, толкова повече
Почти при всички промени на закона досега се е обсъждало включването на дефиниция що е то "разделяне на поръчки", но резултат до момента няма. Същото обещание е записано и в концепцията за нов закон за обществените поръчки. Мотивът на ресорната Агенция по обществени поръчки за отлагането досега беше, че понятието не е регламентирано в европейското общностно законодателство.
А какво всъщност означава? Преди години на конференция за обществените поръчки един строителен предприемач го описа просто и ясно: "Да разделиш поръчка е като да си построиш покрив, като си поръчаш всяка керемида отделно."
"За съжаление отчитаме, че през последните три години все повече се увеличава броят на нарушенията, при които не е проведен конкурс по Закона за обществените поръчки", каза пред "Дневник" изп. директор на Агенцията за държавната финансова инспекция (АДФИ) Теменужка Петкова.
Стойността на поръчките с този вид нарушения, открити от агенцията през 2009 г., се е увеличила почти двойно в сравнение с 2008 г. - 287 процедури за 71 млн. лв. спрямо 262 за 45 млн. Статистиката за 2010 г. все още не е готова, но възходящата тенденция не се е променила, казаха от финансовата инспекция. Която при това може да проверява само след сигнал, така че никой не знае какъв е обемът на неразкритите случаи.
Освен финансовата инспекция Сметната палата е другият контролен орган, който би могъл да хване умишленото разделяне. При 108-те проверки през 2010 г., при които са открити нарушения на Закона за обществените поръчки, най-честото е именно разделянето.
Легалното заобикаляне
Възможността за заобикалянето на закона идва от наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Тя дава възможност на държавните и общинските служби да не провеждат конкурси за поръчки на стойност от 45 000 до 200 000 лв. за строителство и от 15 000 до 50 000 лв. за доставки и услуги. Тези поръчки са определени като много малки и за тях трябва да събират по три оферти, между които да се направи избор. Проверките на Сметната палата показват, че дори и това не се спазва.
За дейностите под тези суми няма никакви изисквания, но там умишленото раздробяване вече е твърде сложно и почти не се практикува.
Освен това ведомствата, които харчат средствата на данъкоплатците, не са задължени да публикуват информация за много малките поръчки и за избраните изпълнители в публичния регистър.
Проверка на "Дневник" показа, че подобна данни почти не се срещат и на сайтовете на ведомствата.
Единствено финансовото министерство има електронна страница с информация за минипоръчките, определена от ведомството като "пазар за малки обществени поръчки". Достъп до нея имат само компаниите след регистрация, мотивът е, че страницата е изработена в тяхна полза и в полза на възложителите.
Още нещо прави много малките обществени поръчки особено привлекателни за възложителите и това е, че те не могат да се обжалват.
Временното като постоянно и други случаи
Когато за едно и също нещо са изхарчени поредица от средства, без да е обявен общ конкурс, налице е разделяне на поръчка, обясняват от агенцията за финансова инспекция.
Един от фрапиращите случаи е открит от ведомството в края на миналата година и показва как Военно-апелативният съд не е обявил конкурс за услуга за 437 370 лв. Според одита, предоставен на "Дневник" от АДФИ, вместо да обяви конкурс за изработване на идеен проект на информационна система, съдът е сключил отделни договори с 9 IT специалисти, всеки от които е получил до 50 хил. лева.
Средствата са по оперативна програма "Административен капацитет". С нея се е опитал да се оправдае и възложителят - че според изискванията на европрограмата парите били заложени за трудови възнаграждения. От съда се опитали да обяснят и че договорите на деветимата специалисти не са свързани помежду си, но проверката на агенцията е показала, че общата цел е изработването на една система и няма как IT специалистите да не работят заедно.
"Практиката ни сочи, че често пъти възложителите се опитват да намерят оправдание за разделянето на дадена поръчка, особено при строителство, като се позовават на член от Закона за обществените поръчки, който позволява разделянето в хипотезата на поетапно строителство", казват от Сметната палата. Оттам определят като проблем необходимостта да се докаже умисъл на това нарушение, за да се наложи санкция.
Честа практика е ведомствата да оправдават раздробяването на поръчките с необходимостта от спешно решение. Такъв е случаят с доставката на самолетни билети за нуждите на Народното събрание и на транспортното министерство през последните две години. И парламентът, и министерството не са успели да открият доставчик чрез официални конкурси, затова са ги разбили на много малки поръчки. "Не във всички случаи, когато възложител прекратява поръчка, става въпрос за умишлено действие. Проверяваме всеки конкретен случай, защото всеки си има отделна специфика", обясниха от АДФИ.
В умишлено заобикаляне на закона от ВиК - Пловдив, се усъмни на миналото си заседание и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Повод стана сключеният от дружеството договор за транспортни услуги за 50 хил. лева, при положение че необходимите са общо за над 1 млн. лева. Фирмата не отрече, но поясни, че по този начин е искала да осигури временно решение за проектите си.
И още за илюзията "най-ниска цена"
"Всеки знае, че дори да има конкурс, това не е гаранция за прозрачност. Много често с мотив за спешност се променят цени, така че първоначално ниската стойност на договорите не остава окончателна", коментира пред "Дневник" строителен предприемач от Пловдив.
"В повечето случаи практиката да печелят най-ниските оферти е заблуждаваща, защото тези компании невинаги предлагат икономически най-изгодната оферта и често оскъпяват изпълнението с времето", коментира и зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Според него проблемът може да бъде решен с централизирането на поръчките в един орган, който с времето да изчисти недоразуменията.
Според предприемачите освен да гледат цените, изборните комисии би трябвало да проверяват и дали компаниите с най-ниски оферти плащат данъците и осигуровките за служителите си.
"Изглежда невъзможно, но е факт, че разходите за заплати във фирма, която участва в конкурс за почистване на всички държавни ведомства, са 9000 лв. за цялата 2009 г.", дадоха конкретен пример от Българската асоциация за почистване след провеждането на първата централизирана поръчка за всички министерства. Мениджъри на фирми коментират и че част от ниските оферти се дължат на друг трик - компаниите победители ползват подизпълнители - еднолични търговци, които са в сивия сектор.
| Контрол Право да проверяват обществените поръчки имат Сметната палата, която работи по план-график, и Агенцията за държавна финансова инспекция, която проверява само по сигнал. И двете институции обаче могат да осъществяват само последващ контрол, а практиката им досега показва, че той обикновено е с двегодишно забавяне след провеждането на процедурите и сключването на договорите. Когато се установят нарушения, финансовата инспекция налага глоба на съответния чиновник, а при съмнение за престъпление проверката се изпраща на прокуратурата. Агенцията по обществени поръчки няма право да проверява провеждането на поръчките, а само подготовката им, и то не по същество, а дали документацията отговаря на изискванията. Затова и бизнесът отдавна настоява ведомството да получи повече правомощия, за да съществува реален превантивен контрол. Единственото изключение е при процедурата "договаряне с покана", при която АОП е длъжна да провери основанията на възложителя да избере точно нея. Резултатът е, че от общо 454 случая за последните две години едва при 181 може категорично да се каже, че са законни. |