Световният икономически форум: Светът може да премине през нова финансова криза

"Ако рисковете не бъдат предотвратени навреме, те могат да навредят на глобалната икономика." От този цитат може да се направи извода че, глобализирането на икономиката е главният проблем на световната икономика. За глобалистите кое е най-важното. Най-важното е за тях извличането на все по-големи излишъци от местните икономики. Глобалистите се опасяват че, идва момент, когато местните икономики няма да могат да се справят с фискаланата си политика, до толкова, до колкото да могат глобалистите да продължават да извличат огромните си доходи от глобалната икономика. За тях важното е фискалната политика на местните икомомики, а не възхода на местната икономика. А как ще се справи местната фискална политика без местна икономика. Как може да си поддържа добра фискална политика, като икономиките на малките държавици е разграден двор. За глобалистите затварянето на местните икономики за да пръпне местното производство, е недопустимо. Произвежданите на Исток евтини боклуци трябва да се продават скъпо и пре скъпо на Европейският пазар, иначе за какво е глобализацията.
"Двигателите на изминалата криза са макроикономическите дисбаланси. Те се намират в самите държави и в глобален мащаб", казва Хофман. Задаваме ли си въпроса, как се получи дисбаланса в стабилните Западно Европейски икономики, да не намесваме источно европейските. Дисбаланса се получи поради това че, глобалистите, а това са натрупаните излишъци в Западноевропейската икономика, изнесоха производствените си капитали на исток, където и трудовите и материалните ресурси са неколкократно по евтини от западноевропейските. Това е дисбаланса - свръх производство на истока и разграден пазар в Европа. Местните производители не само че загубиха пазара си на исток, но и вътрешният пазар набързо се наводни със стоки от истока и то на много по ниска цена. Европейските банки загубиха твърдият си пазар за кредити - дългосрочните и в огромни размери производствени инвестиции и раздадоха не ефективни, но бързо ликвидни, а за това и рискови дребни потребителски кредити, което пък доведе до фалит на банките, защото приходите не покриват разходите по обслужването на влоговете.
"Друг сериозен проблем са растящите пенсионни задължения на много правителства по света." Погрешната пенсионна политика води до омагъосан кръг. Първо държавата не си изпълнява задълженията. Изисква от поданиците си да внасят дължимите пенсиони вноски, а вноските за държавните служители не се внасят. Второ, като не може да погаси всички пенсионни задължения с вноските от поданиците си, предприема неадекватни мерки като, увеличаване на пенсионната вноска и удължаване на трудовичт стаж. Какво е неадекватното. С увеличаване на пенсионните вноски се спъва производството, което е преодолим проблем. С удължаване на трудовият стаж пък се постига обратен ефект. Възрастният човек е с намалени трудови спосбности. Работници с намалена трудова способност заемат работните места на младите работоспособни работници. Младите не могат да се резлизират, поради заетите работни места от възрастните и губят от получената от образованието квалификация, от което израстващото поколение не получава необходимите и полагащите му се екстри. Намалената трудоспосбност спъва вече с огромен ефект производството и затруднява дейността. Спънатото производство пък намалява възможностите си за погасяване на пенсионните вноски. И всичко се повтаря в утежняващ ефект. Изхода е един единствен. Държавата да си прави не кръчмарски сметки, а реални и адекватни разчети, за да дава възможност на производствот да функционира нодмално и възходящо. Да намали пенсоинната възраст, па макар и на тези, които имат внуци. Възрастните да си гледат внуцитв=е, а младите да работят без грижи за децата си.

• 0 0
• Докладване

А според мен решението не е в реални и адекватни разчети а в техния обем извършван от държавата. По-малко държава ще доведе до повече добри личностни разчети и решения, до повече щастливи хора в дадено общество. И обратно - с колкото повече икономически задачи се нагърбва държавата толкова по-малко верни решения ще има. Затова и икономическата свобода или по-точно стремежът към налагане на все повече икономическа свобода в едно общество е решението.
Открили сме, че в природата съществува баланс въз основа на който сме извели закона за запазване на еренгията, закона за запазване на масата и други такива.
Аз мисля, че в икономически аспект съществува същото правило, съществува същия баланс. Може условно да го наречем принцип за запазване на доходността. Това ще рече, че при дадени икономически условия може да се постигне определена доходност в една система. Въпрос на политическо решение е дали тази доходност да се разпределя предимно от държавата или да бъдат оставени всички участници в системата да го сторят на своя отговорност.

• 0 0
• Докладване