Най-разпространеното обяснение за разцвета на американската коза ностра - сухият режим в САЩ през 30-те години на миналия век, си има и български еквивалент. Това е градската легенда, че югоембаргото в началото на 90-те години е люлката на българската мафия.

Факт е, че от времето на югоембаргото датира масовото практикуване от жителите на пограничните райони на дребна контрабанда с всякакви стоки, които се облагат различно от двете страни на браздата.

Също толкова сигурно е, че сериозната контрабанда (на горива, мастербоксове с цигари и т.н.) се извършваше от групировки, създадени от бившата Държавна сигурност. За разлика от американските мафиоти българските мутри получиха наготово бившите държавни канали и връзки и трябваше само да се възползват от ситуацията.

Югоембаргото бе вдигнато преди повече от десетилетие, но контрабандата за вътрешна консумация продължава да процъфтява. Според бивши митничари и полицаи, които години наред са се занимавали с тези престъпления, ако можехме да сравним схемите в САЩ през 30-те и в България сега, основната разлика ще е следната:

В САЩ спиртните напитки са дестилирани в тайни мазета и складове със съвсем друго официално предназначение. В България производството се осъществява от лицензирани компании, които подправят отчетните си данни и декларират по-ниско производство. Разликата се пласира на черния пазар, за нея не се плащат акцизи и ДДС, цената й е значително по-ниска от тази на легалната бутилка и съответно се харчи много по-успешно в кварталните кръчми.

Същото - в различни вариации - се повтаря и при горивата, и при цигарите.Опитахме се да систематизираме нарушенията и схемите, с които са се сблъсквали в работата си държавните служители, до които се допита "Дневник" и които пожелаха да останат анонимни.

Представяме схемите чисто теоретично, без да споменаваме имената на замесените в тях компании, защото: а) досега разследването на нито едно от тези нарушения не е завършило с окончателна осъдителна присъда и б) за част от тях и в момента се водят съдебни производства.

Нарушенията са разделени по тип акцизни стоки, като започваме с най-доходоносните.

- При рафинирането на суровия петрол в легални рафинерии се формират големи остатъци от нискокачествени горива, които производителите отчитат като неизползваем остатък. Тези остатъци обаче подлежат на допълнителна доработка, в резултат на което се получават малко по-нискокачествени горива.

Те потеглят към същите бензиностанции, в които се продават и обложените с акциз бензини. Печалбите от "остатъчните" горива са практически необлагаеми, рискът е, ако се засече количеството гориво, което влиза в бензиностанцията, с количеството по документи.

Условие да работи схемата е договорка между управата на рафинерията и собственика на бензиностанцията или бензиностанциите. 

- Една от най-разпространените схеми е пласирането на моторни горива като такива за отопление. Примамливото в случая е разликата в акциза. За сравнение - акцизът за дизеловото гориво е 615 лв. за 1000 л (730 лв. след облагане и с ДДС), докато ставката за същото гориво, но за отопление е 50 лв. за 1000 л (60 лв. с ДДС).

Разликата само от данъчната тежест в цената на горивата е внушителните 12 пъти. Това стимулира производители и индустриални потребители на горива да влизат в схеми, при които продават/съответно купуват дизелово гориво с фалшиви документи за газьол.

Част от същата схема е смесването на керосин с базови масла, наричано от митничарите с термина бъркоч. Тази смес вършеше добра работа като гориво за земеделски машини и тежкотоварни превозни средства. Поради това пазар за бъркочите също се намираше.

- Форма на директно източване на държавни средства е фалшификацията на горивата, с които се отопляват държавни или обществени сгради като ведомства, училища, детски градини и др. Един от засичаните варианти е доставката по фактура на нафта, докато на практика цистерната доставя бъркоч, мазут или друг вид тежки горива.

Така държавното или общинското учреждение плащат по-високата цена за по-качественото гориво, а употребяват евтиното и по-нискокачествено. Разликата в парите или остава за доставчика, или се поделя с ръководителя на учреждението.

Същата схема може да стане още по-доходоносна за доставчика на горивата, ако включи в комбинацията и индустриален производител. Така се образува следният триъгълник - на предприятието доставя бъркоч, отчитайки го като тежко гориво мазут по фактура, а всъщност той отива в общественото учреждение, заприходено като нафта.

- Любима схема е фиктивният износ, при който декларираните за експорт горива или въобще не напускат склада на производителя, или са в много по-малки обеми от фактурираните. Облагата тук е полученият данъчен кредит в много по-голям размер от реалния, който производителят си приспада от дължимото ДДС към бюджета. Тази схема не може да стане без участието на доверен митничар.

- Въпреки че според източниците на "Дневник" измамите с вносни горива формират доста по-малък дял от черния пазар, контрабандата от Гърция и Румъния също е факт. При тях нарушители не са търговците с горива, а български индустриални компании, заявили пред Агенция "Митници", че ще си купят гориво от друга държава в ЕС.

За целта нашата митница им издава т.нар. придружителен административен документ (ПАД). С разрешителното за една цистерна обаче регистрираният търговец отива при два или три доставчика от Гърция или Румъния и от всеки от тях си закупува количеството, за което е получил разрешение.

Стоката се превозва през вътрешни за ЕС граници, няма митнически контрол и засечка може да стане само ако бъде спряна от мобилна митническа група. В тези случаи шофьорите се оправдават, че ПАД-ът е в офиса на фирмата.

Голяма пробойна за бюджета от акциза на цигарите и тютюневите изделия се отвори през 2010 г., когато ставката беше повишена от 102.3 лв. на 148 лв. за 1000 къса, или почти с 50%. Увеличението беше двойно по-голямо спрямо договорената с ЕС стъпка (128 лв.). По данни на производителите това сви легалните продажби на цигари през миналата година с 35%, а митниците събраха 1.685 млрд. лв. от акцизи, или с 5.7% по-малко в сравнение с 2009 г. въпреки по-високия акциз.

Ако потреблението на легално продаваните цигари бе останало на нивото си от 2009 г., държавата трябваше да събере около 400 млн. евро повече.

Самите производители обясняват свиването на пазара с няколко фактора: увеличаване на контрабандата, ръст на собственоръчно свиваните цигари с рязан тютюн (по официални данни потреблението му е нараснало 200 пъти през миналата година), намаление на потреблението или отказ на част от пушачите заради по-високите цени.

Зад определението контрабандни цигари стоят два основни модела - външен и вътрешен. Външният е контрабандният внос на чуждестранни цигари, най-често от Китай (през границата с Турция и през морските пристанища) или от бившите съветски републики (основно през румънската граница).

Вътрешната схема е в две основни разновидности, и двете с основното участие на български производители. Първият вариант е фиктивният износ на цигари за трети страни, основно през Турция и Македония. Така за тях в България не се плаща ДДС и акциз, данъци не се търсят и от митническите власти на двете съседни държави, през които стоката би трябвало да премине транзитно.

На практика обаче цигарите се препакетират в тайни складове и депа на турска или македонска територия и се връщат нелегално в България, основно през морските пристанища. Вторият вариант е нелегалното производство в страната - след официалното приключване на работния ден във фабриката или в малки цехчета, които не са регистрирани никъде. И в двата случая продукцията се предоставя на канали за дистрибуция на вътрешния пазар.

При алкохолните производители изобретателността не се простира по-далеч от укриването на нелегално производство и пласирането му на черния пазар. За сметка на това обаче механизмите са сред най-добре смазаните и обемите на нелегалното и домашното производство на твърд алкохол са почти същите като официално произведените количества.

За разлика от тютюневите продукти нелегално произведеният алкохол се пласира в търговската мрежа с фалшиви бандероли, но всичко останало – бутилки, съдържание, етикети, е или добре подправено, или идентично с "оригинала". Някои от по-малките компании на пазара директно обвиниха своите големи конкуренти, че мамят държавата, като предлагат евтини напитки.

Те на няколко пъти огласяваха индикативната себестойност на литър ракия, който да служи като ориентир за потребителите и правителството, че всяка бутилка с по-ниска цена навярно е произведена в сивия сектор.