Последният вариант на енергийна стратегия продължава да крие в себе си загадки както за повечето хора, така и за бизнеса. Това стана ясно след публичното му обсъждане в сряда, организирано от неговите автори - министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Предстои документа да бъде одобрен от Министерски съвет и приет от Народното събрание.

"Искахме да създадем добра стратегия, макар и това да ни отне повече време. Все пак даваме срок от още една седмица за допълнителни писмени становища към нас", каза зам. икономическият министър Марий Косев след провелата се дискусия.

"За стратегията ще кажа изненадващо добри думи. Около 95% от нещата, които бях препоръчал са включени в документа", коментира енергийният експерт професор Атанас Тасев. Той обясни, че е щастлив, че при подготовката на енергийната стратегия е бил използван метода на неочевидната глупост. "Важно е да напишеш нещо, което е неочевидна глупост и да го пуснеш за обсъждане. После се събират толкова много предложения, поправя се и накрая се получава нещо добро", обясни Тасев.

По време на последното си публично обсъждане стратегията беше подкрепена от голяма част от присъстващите като дълго очакван документ, станал реалност. Основните критики на бизнеса към икономическото министерство и създадената стратегия е, че липсва точен план и мерки за постигане на заложените в него цели. Според документа три са приоритетите пред страната в сферата на енергетиката - постигане на сигурност на енергийните доставки, използване на местни ресурси и повишаване на енергийната ефективност.

"В новата стратегия се допуска метод на планиране с минимални разходи. Не е засегнато развитието на енергетиката на регионално ниво и създава впечатление за "списък с обещания", а не за реално постижим проект", коментира председателят на Българския енергиен форум Иван Хиновски. На подобно мнение беше и шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев.

Според Христо Христов от Института по енергетика в подготвения план само е загатнато за съществуването на "умни мрежи", но липсва информация какви ще бъдат те. "В проекта се говори много за диверсификация на източниците, но не и на горивата. Не трябва да забравяме, че до 2020 г. около 5% от използваните ресурси за производство на топлинна енергия трябва да са от биомаса", коментира Валентин Терзийски, зам. председател на Асоциацията на топлофикациите. По думите му в проекта никъде не е засегнато как ще бъдат третирани биологичните отпадъци, така че да се използват като горива.

"Безкрайната яснота е недостижима за човешкия ум".

Така икономическият министър Трайчо Трайков коментира неизяснените моменти в новата енергийна стратегия. Подготовката на документа отне година и половина на ведомството. Първите публични обсъждания на стратегията започнаха през юни 2010 г. Основните забележки на бранша тогава бяха свързани с липсата на мерки, чрез които да се изпълни плана.

"Големият риск пред стратегията е тя да остане един хубав документ на хартия, но не и да бъде приложена на практика", коментира енергийният експерт Иванка Диловска. Според нея, планът трябва да се преработи, за да се актуализира. "Вече трябва да е започнало изпълнението на много от заложените цели, документът е разработен при допускане, че цената на енергията ще се увеличи два пъти. Това няма да стане обаче ако се изпълнят заложените цели", коментира Диловска.

По думите й трябва да се обърне повече внимание на цените на тока, който използва бита и индустрията. "Кризата предизвика рекорден спад на потреблението на електрическа енергия от промишлените потребители с 35 на сто за последните две години. В същото време, битовите клиенти използват същите количества енергия. Трябва да се помисли как може да се разреши този дисбаланс", каза още енергийния експерт.

"Стратегията доста се забави, добре е вече да бъде приета", коментира Люлин Радулов, Черноморски регионален енергиен център. По думите му, светът е изправен пред техническа революция в енергетиката - възобновяемите енергийни източници. "Нямаме избор, трябва да вървим към ВЕИ, но системата, която сме избрали не е най-добрата", каза още Радулов. В момента се поощрява само производителите на екоенергия, които продават на системата, но не и всички останали консуматори по веригата.

"ВЕИ секторът тича на едно място, не е сега момента, в който трябва да му бъдат слагани спирачки", коментира Никола Газдов, председател на българската фотоволтаична асоциация. Забележките му не бяха отправени толкова към енергийната стратегия, колкото към забавянето на закона за възобновяемите енергийни източници, който за втори път беше отложен за гласуване от правителството.

"Не е възможно до 2020 г. в България да бъдат построени всички заложени в стратегията мощности. Споменаването на вариант за изграждане и на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй" е немислимо", каза бившият зам. председател на енергийната комисия към парламента през периода 1997 г - 1999 г. Димитър Иванов. По думите му стратегията трябва да отрази не само принципите, а какво на практика ще се случи в икономиката.  "Съществува реалната заплаха един ден енергетиката да бъде изцяло руска, при направените допускания в стратегията", смята още Иванов.

"Това, което липсва в стратегията е добавянето на думата "максимално" пред удължаването на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", коментира Илиян Василев от "Делойт България". Той допълни, че липсва обвързване на енергийната стратегия с останалите стратегии, които се подготвят в страната.

Създаването на енергийна борса в България е сред поставените цели в новата енергийна стратегия. Икономическият министър Трайчо Трайков обясни, че до края на 2011 г. ще бъдат създадени всички условия за стартирането на организиран пазар в страната. Своите съмнения за бъдещето на борсата изказа енергийният експерт Иванка Диловска. Според нея в България няма достатъчно голямо свободно предлагане на енергия, която да се търгува на бъдещата борса. По-оптимистичен в предположенията си се оказа шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Той обясни, че не е невъзможно да бъде създаден такъв пазар, ако се съди по съседните на България страни.