През последните месеци на 2010 г. независими експерти и най-големи информационни агенции като "Блумбърг", "Ройтерс" и други директно предупреждават за надвисналата опасност: "Световната парична система е на път да се срине."

Федералният резерв, Европейската централна банка и английската банка се превърнаха от пазители на сигурността в създатели на "истински крематориум на книжните пари". Ще има "нови балони и сривове". Инфлацията ще унищожи стойността и на "сигурните активи", каквито се смятат държавните облигации с ниска лихва. Опасността от инфлация вече се проявява в ръста на цените на суровините и на златото до 1400 долара за тройунция.

Стелцър от института "Хъдзън" твърди, че Гърция и Ирландия не могат да се разплатят с кредиторите, Португалия и Испания мислят, че могат, но не могат. Италия, Белгия, Франция и други държави също носят риска на високия  (около 100%/) суверенен дълг. Най-големите затруднения и опасности според професор Буйтнер предстоят през първата половина на 2011 г., когато трябва да се рефинансират дългове на банките за 400 млрд. евро и на европейските правителства за 500 млрд. евро. И още стотици милиарди по ипотечните облигации.

Лавинообразното нарастване на бюджетните дефицити, държавният дълг и паричното предлагане в развитите държави обикновено се обяснява с избухналата през 2008 г. най-тежка финансова криза и последвалия спад на производството. Правителствата отпуснаха под различни форми трилиони долари и евро финансови помощи, за да спасят от банкрут най-големите банки и нефинансови корпорации.

В САЩ огромното увеличаване на бюджетните разходи през последните три години (от 21% на 25% към БВП) и намалението на приходите (от 18% на 15%) доведе до държавен дълг от 14 трилиона долара  (93% от БВП, а заедно с косвените задължения 130%). Количествените улеснения продължават с предвидените от Фед още 600 млрд. долара за изкупуване на дългосрочни правителствени облигации.

С обяснението, че така се избягва стагнацията на производството. И с успокоението, че при последващото оживление на икономиката ще се намалят дефицитите и дълговете, а централната банка ще изтегли излишната ликвидност (преди инфлационния взрив).

В еврозоната и в ЕС-27 се създават спасителни фондове чрез емитиране на облигации, гарантирани от ЕЦБ и правителствата, за да бъдат подпомогнати заплашените от банкрут държави. Засега те са 440 млрд., а заедно с парите от МВФ и други – 750 млрд. евро. Вече има призиви сумата да достигне 1.5 трилиона евро. Дори Китай и Япония са изразили готовност да купят от тези облигации. Но кредитната помощ от еврофондовете е скъпа (близо 6%) и тласка длъжниците към несъстоятелност и преструктуриране на дълга.

Малко са експертите, които обръщат внимание на факта, че вече две-три десетилетия антицикличната политика на правителствата и централните банки на САЩ и други развити държави е едностранна и деформирана. Увеличаването на бюджетния дефицит и снижаването на основния лихвен процент на централните банки при депресия вече не е последвано от уравновесяване на бюджетите, съкращаване на публичния дълг и адекватно покачване на лихвите при оживление на икономиката.

Основният лихвен процент все по-дълго се задържа близо до нулата и не може да се използва за противодействие на нови кризи. Според публикация на агенция "Блумбърг" от януари 2011 г. ниският му размер се превръща в първопричина за наводняване на пазарите с евтини пари и надуване на балоните. И така "нанася вреда на пазарите и на човешката психика".

Което се проявява в ръста на цените на суровините, горивата и хранителните стоки, в затрудненията при изхранване на населението на бедните страни, в прегряването на нововъзникващите пазари и засилването на дисбалансите.

Най-дълбоките причини за тези явления са свързани с особеностите на човешката природа. По-точно с генетично определеното безгранично влечение на човешките същества към удоволствие и избягване на болката. Мотивирани от своите импулси и осъзнати интереси, политиците се опитват чрез централната емисионна банка и държавния бюджет да управляват икономическия цикъл, като елиминират фазата на депресията. При заплаха от рецесия правителствата увеличават бюджетните разходи и намаляват данъците, за да стимулират производството и заетостта.

За същата цел централните банки снижават основния лихвен процент и увеличават паричното предлагане. Рецесията затихва, преди да са преодолени дисбалансите, които са я породили. Но се създават нови, още по-опасни диспропорции, изразени в нарасналите бюджетни дефицити и публични дългове и засилващия се инфлационен натиск. Те не могат да се смекчат и елиминират при настъпилото нестабилно и нетрайно съживяване на икономическата активност.

Водени от подобни импулси и интереси, собствениците и мениджърите на компаниите използват евтините финансови ресурси, за да разширяват производството и продажбите на стоки и услуги. И да увеличават печалбите и бонусите. Търсенето се стимулира чрез облекчено кредитиране на потребителите. Цените и заплатите растат и дават нов тласък на производството.

Чувството за сигурност се поддържа от гаранциите и хеджирането на вземанията. Най-големите финансови корпорации разчитат, че правителството и централната банка няма да допуснат евентуалния им фалит, който би имал катастрофални последици за икономиката. Предпазните механизми на пазара са блокирани. Докато балоните се спукат.

Държавите с най-високи бюджетни дефицити и суверенни дългове не са в състояние да намалят значително и в кратки срокове публичните разходи и да увеличат данъчните приходи по две основни причини:

Първо, съществува опасност да бъде прекъснато започналото оживление на икономиката и да настъпи нова рецесия или продължителна стагнация, съпроводена с ръст на безработните и спад на доходите. Второ, преди да настъпи крах, управляващите и населението трудно могат да стигнат до съгласие за извършване на дълбоки реформи в социалноосигурителните системи, образованието, държавния апарат и регулациите, без които публичните разходи не могат да се съкратят осезаемо.

При това положение снижаването на бюджетния дефицит в засегнатите държави от сегашните високи нива до 1-2% към БВП ще се удължи във времето. Публичните дългове ще продължат да растат в абсолютна сума и като процент от БВП (в Гърция и Ирландия например до 150 – 160%). Заедно с това ще се увеличават рискът и рисковата премия при тяхното рефинансиране.

Обслужването им ще става все по-трудно и накрая невъзможно. Държавите ще банкрутират. Дълговете им ще бъдат преструктурирани, при което всички държатели на държавни облигации ще понесат огромни загуби. По веригата на взаимните връзки загубите ще се разпространят в цялата финансова система и върху социалноосигурителните фондове. Ще се стопят и част от активите на централните банки, изкупили държавни облигации. Валутните курсове ще се сринат, инфлацията ще излезе от контрол. Ще настъпи обща паника и хаос. Подобни процеси се очакват и в САЩ през следващите пет години.

Неосъществими могат да се окажат намеренията на правителствата от ЕС и Г–20 за контролирано и без сътресения преструктуриране на суверенните дългове към 2013 г. Вече се появиха искания за незабавно преоформяне и редуциране на държавния дълг на Гърция и Ирландия съответно с 50% и 30%. Последвани от верижни банкрути на други държави. Преходът към нова световна валутна система  - с участието и на китайския юан, може би ще се извърши след още по-разрушителна глобална валутно-финансова криза.