Ако се разходите из която и да било европейска столица, може би най-често срещаните символи по улицата ще са червените фенери на китайските ресторанти. Само допреди няколко години това беше и основната намеса на Китай в европейския живот.

Тази картинка обаче вече отдавна е в миналото. Червените фенери са все още на мястото си по улиците, но китайското влияние в Европа е далеч по-съществено. През 2009 г. страната измести Германия и САЩ като най-големите световни износители.

Отделно скоро ще се превърне и в най-значимия инвеститор с все по-големия прилив на юани навсякъде из страдащата от дълговете си Европа.

След като инвестира по цял свят, съвсем логично беше в даден момент Китай да се притече на помощ и на Европа. "Готови сме да помогнем на еврозоната да преодолее финансовата криза и да постигне икономическо възстановяване", заяви наскоро говорителят на китайското външно министерство Янг Ю пред "Ройтерс".

А всяка помощ е добре дошла в момента за Европа. Въпросът обаче е какво реално стои зад внезапната проява на загриженост на китайските власти към проблемите на еврото.

Още от разгара на гръцката дългова криза Пекин изрази готовност да помогне, като купи държавни облигации. Премиерът на страната Вън Цзябао обеща търговията с южната ни съседка да се удвои до 8 млрд. долара до 5 години и да отпусне кредитна линия на стойност 5 млрд. долара за гръцки корабни компании. Пекин застана на предна линия в борбата срещу кризата и по време на втората вълна на кризата, изкупувайки дългови книжа на Испания, Португалия и др.

Причината за това изглежда очевидна. Преди по-малко от година Европейският съюз (ЕС) се превърна в най-големия търговски партньор на Китай, измествайки САЩ. Партньорството в момента е повече в плюс за Китай, отколкото за ЕС. Вносът от Китай за съюза расте с 30% за десетте месеца на 2010 г. до 230 млрд. евро, а износът с 40% до 92 млрд. евро.

 

По тази причина помощта на Китай за ЕС изглежда логична, тъй като ще помогне да се стабилизира еврото. Стабилното евро означава стабилен износ за страната, тъй като ЕС купува близо една четвърт от всички стоки, произведени в страната. "За експортно ориентирана икономика като Китай, чиито основни пазари са ЕС и еврозоната, стабилизирането на икономическата обстановка е от основно значение", коментира Кен Уотрет, главен икономист на BNP Paribas, пред "Ню Йорк таймс".

Отделно от това чрез стабилното евро Китай защитава и валутните си резерви. Те се равняват на 2.85 трлн. долара и от доста време насам Пекин се опитва да ги диверсифицира, за да намали зависимостта си от долара. Еврото вече заема около 25% от резервите му.  

В първите дни на 2011 г. китайска делегация, водена от вицепремиера Ли Къцян, сочен за най-вероятния бъдещ премиер, стартира обиколка из Европа. Тя включваше посещения в Испания, Португалия, Великобритания и Германия, по време на които бяха сключени редица двустранни сделки за милиарди евро (виж карето).

Посрещането му в Испания бе красноречиво за това колко важен е Китай за Европа. Местният вестник Expansión приветства идването на делегацията със заглавие "Добре дошъл, г-н Ли" като ретроспекция на филм от 1953 г. - "Добре дошъл, г-н Маршал", представящ надеждите на едно испанско селище от помощта на САЩ за възстановяването на Европа след Втората световна война.

Всеки обаче се пита какви други освен чисто търговски намерения стоят зад помощта на Китай за Европа. Колумнистът на сайта iStockAnalyst.com Иан Кембъл сравнява действията на страната с популярната игра "Монополи". Стъпка по стъпка Пекин увеличава влиянието си на Стария континент и в даден момент това може да бъде използвано за извоюване на политически и икономически цели.

Според него едно от намеренията на Китай може да е премахването на оръжейното ембарго. То беше наложено след потушаването на демонстрациите на площад "Тянанмън" през 1989 г. В началото на миналата година за тази възможност заговори испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос. Засега обаче перспективата остава далечна поради непреклонната позиция на Лондон, Париж и Берлин.

Според дипломати, за да се промени ситуацията, Пекин трябва да покаже напредък в гражданските свободи и политическите права. Отделно от това премахване на ембаргото може да навреди на отношенията между ЕС и САЩ, коментира EUobserver.

Дали обаче разделението на двете световни сили не е едно от скритите намерения на Китай. Все пак римската максима "разделяй и владей" е доказала ефективността си в историята, коментира Кембъл.

Така помощта на Китай за едни е търговска сделка, а други съзират в нея имперските намерения на най-бързо набиращата скорост икономика в света. До този момент и двете твърдения изглеждат правдоподобни.

Пълното отричане на първата теза би било проява на неблагодарност, а сляпото доверие в Пекин - на наивност, смята Папик и обобщава, че както всичко останало вероятно истината е някъде по средата.

Каквито и да са стратегическите цели на Китай, едно е пределно ясно - малкият и средният бизнес в Европа са основните заложници на сътрудничеството между двете икономически сили, пише "Файненшъл таймс". Изданието започна мащабен дебат доколко и как Китай пренарежда световния икономически ред в момента.

Според европейски бизнес конгломерати като Siemens, Bosch и BASF големите бизнеси на Стария континент продължават да са едни гърди напред пред китайските си конкуренти заради факта че все още държат основните технологии и продължават силно да инвестират в развойна дейност. Факт е обаче и това, че голяма част от инвестициите в тази дейност са насочени към Китай и тези големи компании реално са работодатели на много хора в азиатската страна за сметка на работната сила в местните икономики.

Така те прехвърлят част от знанията си към китайския бизнес, който, въоръжен допълнително с преимуществото да произвежда на по-ниска цена, пък се разраства в Европа. Това удря директно малкия непрофилиран европейски бизнес. Така например германската Q-Cell, която доскоро беше световен лидер в производството на соларни панели, вече е почти без бизнес заради китайската конкуренция от страна на Suntech Power.

Друг пример за това е инвестицията на доскоро малката китайска компания за строително оборудване Sany в център за развойна дейност във Франция, чрез който тя ще увеличава маркетинговите си сили на Стария континент.

В Испания пък търговската дейност на китайците вече е съществен фактор за страната. Огромният китайски базар край Мадрид - Fuenlabrada, привлича стотици хиляди испанци, търсещи евтини стоки от текстил до всякакво оборудване. Реално повечето китайски инвестиции започват с подобни малки вложения, които им помагат да разберат местната култура.

Едва след това идва по-мащабният бизнес. Пример за това е китайският конгломерат Fosun, който първо инвестира 10 млн. евро във верига ресторанти и чайни, а сега вече планира вложения за над 2 млрд. евро в малки германски технологични компании. "Fosun ще е сред пионерите на китайските инвестиции в Европа", лаконично коментира председателят на съвета на директорите Гу Гуанчанг пред "Файненшъл таймс".

Доколко обаче тези инвестиции ще са печеливш брак по сметка е трудно да се прецени все още, тъй като вече има примери за не много щастливи семейни взаимоотношения. Такъв е случаят с любимата на много хора европейски марка Volvo. Наскоро стана ясно, че европейският мениджмънт има сериозни разминавания с новия китайски собственик във вижданията за бъдещето на компанията.

Собственикът Geely иска да построи три завода за производство на Volvo в Китай по две главни причини - първо, да удържи на обещанието си да върне взетите от една китайска провинция пари, за да купи Volvo, и, второ, за да отговори на глада за нови автомобили в азиатската страна. Базираният в Гьотеборг мениджмънт на шведския концерн обаче иска първо да заздрави компанията и да отработи един солиден бизнес модел, преди да пристъпи към подобно мащабно разрастване, писа наскоро "Файненшъл таймс".

Дискусията във Volvo обаче е само един от аспектите в новите бизнес отношения между Китай и развития свят. Както наскоро писа списание Economist, освен нужда от сериозно нагаждане в реалното управление на новопридобитите от китайски инвеститори компании в развития свят има много да се желае и в изглаждането на начина на преговаряне между страните. Анонимни мениджъри изтъкват пред списанието, че често както в преговорите преди придобиването, така и след това европейският мениджмънт реално не достига до контакт с хората, взимащи решения в китайските компании.

Още по-сложна е комуникацията, когато те са държавна собственост, тъй като тогава вземащите решения реално остават недостъпни за западния мениджмънт. А това вкарва компаниите в един сложен бюрократичен апарат, което сериозно подкопава най-малкото ефективността им.

Затова изясняването на стратегията на Китай в тази сложна реална игра на "Монополи" е от съществено значение за Европа. Тя трябва да мисли освен за военното си ембарго и за стратегическо позициониране на бизнеса си в плановете на азиатската сила. Защото тя вече е ключов икономически и политически фактор на глобалната карта и от спасител при невнимание може да се окаже икономически завоевател на Стария континент.