Инвестиционната общност по света е настроена изключително позитивно за възникващите пазари. Най-големият мотив е, че страни като Индия, Китай, Индонезия или Турция са се представяли много по-добре през последното десетилетие, защото потреблението и инвестициите в тях са растели много силно. Приемането на този факт като основна база за анализ е, меко казано, наивно и подвеждащо.

По същия начин и ипотечните облигации бяха дълго време стабилен и сигурен източник на доходност.

Най-големият проблем пред BRIC е инфлацията. В Азия тя е между 5 и 6% за година, така че пред тези пазари стои сериозната опасност от още по-драстични мерки с пряко отражение върху капиталовите пазари (включително суровини и валути на суровинните икономики). Бразилия се сблъсква с друг проблем – поскъпване на валутата с 40% спрямо дъното й по време на кризата. Такава пречка пред външната си търговия срещат други страни – Чили, Индонезия и Южна Африка са част от тях. 

Инфлацията в САЩ ще е най-ниска и това няма да притеснява толкова инвеститорите, колкото ситуацията в Китай например. Но и също така няма да е в помощ за възникващите пазари, защото евтиният финансов ресурс от САЩ ще продължи да се използва за спекулации в страни с поскъпваща валута (Бразилия), суровини или високодоходни инструменти.

Благоприятната фундаментална среда, която допринесе за представянето на възникващи пазари през последната година, остава без значителна промяна, но тук се крие и ключът за това доколко наблюдаваната тенденция ще се запази през 2011. Именно бързият растеж, "изобилието" от ликвидност, търсенето на суровини и предпочитанията на инвеститорите към BRIC и EM пазарите ще са сред основните рискове за в бъдеще.

Ключов проблем за т.нар. BRIC страни ще бъде стремежът на монетарните власти да ограничат риска от "прегряване" на икономиките - мерките по редукция на кредитната експанзия, овладяването на пазарите на недвижимо имущество в Китай и цялостния инфлационен натиск са все фактори, които поставят под въпрос потенциала за т.нар. outperformance през 2011. Пренасочването на глобалния портфейлен поток в резултат на т.нар. QE2 (втората вълна от печатане на пари в САЩ) на ФЕД само влошава проблема - налице са редица мерки за административно ограничаване на свободното функциониране на пазарните механизми в тези страни (само за пример в момента нетният оutflow от фондовите пазари в САЩ е на рекордни стойности по продължителност).

Инфлацията при храните ще бъде особено тежък проблем на възникващи пазари, докато в богатите индустриални икономики влиянието върху потреблението е ограничено. И не на последно място концентрацията на активи с експозиция към развиващите се пазари спрямо неутралните бенчмаркове присъства в мнозинството от портфейлите на глобалните инвеститори, до степен, която налага повишена предпазливост. Всичко това ме кара да мисля, че през следващата година относителното представяне на BRIC пазарите ще носи със себе си неоправдано висок риск, който изисква неутрална алокация към тях.