За да стимулира гражданите си да инсталират соларни панели на домовете си, преди година калифорнийският град Бъркли пласира специална емисия облигации. Пилотната инициатива е малка - за едва 1.5 млн. долара. Същевременно обаче e показателна как една община или град може да набере ресурс, с които да финансира гражданите си да увеличат енергийната си ефективност.

Всъщност, тъй като преминаването към зелена енергия е скъпа инвестиция - както за обикновените хора, така и за професионалните инвеститори, все повече правителства, държавно спонсорирани институции, общини и частни лица търсят разнообразни методи да финансират подобни вложения.

Един от най-силно набиращите скорост инструменти за целта са т.нар. зелени облигации, към които попадат и книжата, издадени от Бъркли. В конкретния случай те са наречени облигации, обезпечени с енергийно ефективни имоти - Property Asessed Clean Energy (PACE) bonds, и по информация на списание "Икономист" близо 40 домакинства са проявили първоначален интерес към кредитната програма на града.

Тя предвижда, вместо да плащат лихви и главници, семействата просто да връщат заема от общината чрез по-високи данъци върху имотите си и реално да спестят по 3-4 хиляди долара на година за енергийни разходи. Тъй като обаче Бъркли издава облигации в пика на кризата, съответно и цената им е доста по-висока от нормалния потребителски кредит в страната по това време. В момента все още основната лихва в САЩ е на едно от най-ниските си нива в историята именно заради кризата.

Затова и част от семействата се отказват и едва 26 от тях в крайна сметка се възползва от инициативата. Освен това високата цена, която Бъркли плаща, за да пласира облигациите - 6.75%, показва, че освен кризата липсата на популярност на този тип инструменти сред институционалните инвеститори също спъва подобни зелени инициативи.

Не така изглеждат нещата в Швеция. Известната със зелената си култура страна е сред основните инвеститори, записали част от последната емисия зелени облигации на Световната банка. По данни на "Ройтерс" шведски институционални фондове, сред които WWF Швеция, най-голямата шведска църква Church of Sweden, европейски частни банки и животозастрахователни компании, са записали дългови книжа на международната институция за около 70 милиона долара. С това общият обем изобщо издадени зелени облигации на Световната банка вече достига 1 милиард долара.

Последната емисия е с падеж през 2017 г. и плаща годишна лихва от 3.25%, което за шведските инвеститори изглежда изгодна инвестиция със сигурна възвращаемост, коментира Клас Еклунд, главен икономист в местната банка SEB, пред "Ройтерс".

Инициативата на Световната банка обаче е събрала далеч по-малко средства от нужните за борбата с климатичните промени и намаляването на емисиите въглероден окис на планетата.

За да се заделят повече пари за зелени инвестиции, е нужно да има търсене на такива по подобие на шведския пример. Във Великобритания например вече повече от две години се водят ожесточени дебати как страната може да увеличи финансирането на инфраструктурни проекти в сектора на възобновяемата енергия.

Проучвания на консултантка компания Ernst & Young показват, че на страната ще й са нужни поне 200 милиарда паунда за нисковъглеродни инфраструктурни проекти от сега до 2020 г., пише вестник "Гардиън".

Реално обаче в следващите 15 години тя може да осигури едва 50-80 милиарда, или между 25 и 40%. Затова Великобритания трябва да търси начини да затвори тази дупка и според "Гардиън" един от начините е като стимулира и улеснява достъпа до парите на институционални инвеститори като пенсионните фондове на острова.

В края на 2008 г. те управлява близо 3 трилиона паунда, което значи, че ако 4-5% се пренасочват към зелени инвестиции, дупката в нужното финансиране ще бъде затворена.

За да се случи това обаче, са необходими две важни условия - прост и ликвиден продукт, каквито може да са зелените облигации, пише в анализ за "Гардиън" Бен Калдекот, оглавяващ екоинвестиционната консултантска компания Climat Change Capital.

Ако на тези инвеститори им се предлагат облигации, средствата от които ще отидат за предварително ясен проект, институционалните играчи лесно ще могат да преценят дали този инструмент ще им носи необходимата възвращаемост.

След това за тези инструменти трябва да има ликвиден вторичен пазар, т.е. ако инструментите са издадат на дребни дялове и могат да се търгуват на регулиран пазар, инвеститорите ще имат възможност лесно да оценяват стойността им и да ги търгуват. Това ще увеличи и достъпа на дребните инвеститори до тях, с което ще се увеличи търсенето на такива инвестиции, а от там и обемът от средствата, налични за финансиране на зелени проекти.

Великобритания вече две години обмисля и идеята да създаде зелена инвестиционна банка, чиито спестовни продукти ще дават данъчни облекчения за спестителите. Проектът вече се обсъжда на най-високо политическо ниво, но все още среща сериозна съпротива.

Отчасти това се дължи и на сравнително изоставащото разбиране от страна на английските мениджъри и политици, че икономическото възстановяване може да бъде водено и от инвестиции в зелени проекти. Подобен извод прави изследователското звено Carbon Trust, според което Великобритания изостава съществено в прокарването на подобни инициативи спрямо Германия например.

Като цяло обаче начините да се финансират зелени инвестиции могат да бъдат изключително разнообразни. Всичко зависи по-скоро от ясната визия какво е приоритетно и как може да се постигне за отделните държави и институции по примера на калифорнийския град Бъркли.