Щатска комисия обвини регулатори, мениджъри и Уолстрийт за финансовата криза
| Кризата е можело да се избегне |
Кризата от 2008 г. спокойно е можело да се избегне, ако държавните регулатори, корпоративният мениджмънт и инвеститорите на Уолстрийт си бяха вършили работата.
Такова заключение прави специалната комисия към американския Конгрес, създадена да разследва причините за финансовата криза, развихрила се с фалита на Lehman Brothers.
Всичко се дължи на провала на финансовите регулатори, лошото управление на корпоративните мениджъри и прекомерния риск на инвеститорите на Уолстрийт, пише в доклада на комисията, дълъг 600 страници и прочетен вече от "Ню Йорк Таймс".
Реално обвиненията на комисията падат върху широк кръг институции. Като се започне от две президентски администрации, Федералния резерв и други регулатори, които са позволили: (1) да се раздават ипотечни кредити без каквото и да е покритие, (2) да се продават тези заеми на инвеститорите и (3) след това да се залага срещу деривати върху тези заеми.
| Кризата дойде в резултат на човешки действия и бездействия, а не вследствие на природни сили или компютърни модели, се посочва в доклада. |
"Най-голямата трагедия от всичко това ще е, ако приемем, че никой не е могъл да предположи, че нещата могат да се развият по този начин и съответно, че не е имало нещо, което да се направи", пише комисията. "Ако приемем това, значи всичко ще се повтори отново", обобщават конгресмените.
Кризата дойде в резултат на човешки действия и бездействия, а не вследствие на природни сили или компютърни модели, се посочва в доклада.
В крайна сметка, макар комисията да е имала сериозни разногласия за изводите си, тъй като е съставена от демократи и републиканци, мнозинството в нея намира най-много вина в двамата председатели на Федералния резерв по това време - Алан Грийнспан, който беше начело на централната банка, докато се надуваше имотният балон в САЩ, и Бен Бернанке, който не успя да предвиди кризата, а играеше ключова роля в справянето с нея.
Комисията, създадена през юли 2009 г., е разпитала над 700 свидетели и провела публични изслушвания в рамките на 19 дни. Очаква се докладът да бъде представен в четвъртък 27 януари и публикуван на официалната страница на комисията.
Обвиненията:
Към Алан Грийнспан: За пропагандирането на дерегулациите и проявата на немарливост за това, че не е усетил увеличаването на токсичните ипотеки по време на председателството си.
Към Бен Бернанке: За провала да прецени правилно развитието на кризата въпреки ключовата си роля за справянето с нея.
Към демократите (администрацията на Бил Клинтън): Решението през 2000 г. да освободят дериватите, търгувани "на гише" от регулация, е обявено като точката на пречупване, която е предначертала формирането на балон на финансовите и имотните пазари. Тогава започва и либералната политика на Фед, довела до рекордно ниски лихви.
Към републиканците (администрацията на Джордж Буш): Действията й спрямо идващата криза са били колебливи. Решението на администрацията да остави Lehman Brothers да фалира през септември 2008 г., след като преди това е спасила Bear Sterns с помощта на Фед, е довело до несигурност и паника на финансовите пазари.
Към Хенри Полсън (финансов министър при Джордж Буш): Грешно е прогнозирал през 2007 г., че колапсът на пазара на токсични ипотеки е ограничен и управляем.
Към Тимъти Гайтнър (като председател на Федералния резерв, Банк ъф Ню Йорк и настоящ финансов министър при Барак Обама): За пропуска да констатира сериозните проблеми на Citigroup и Lehman Brothers, чийто директен регулатор е Федералната банка в Ню Йорк.
До момента всички настоящи и бивши политически фигури, както и представители на бизнеса са отказали коментар пред "Ню Йорк таймс" по повод доклада.
В него комисията отново повдига дебата за влиянието на Уолстрийт върху регулаторите. Тя обобщава, че те "са нямали политическата воля" да държат поднадзорните си частни институции отговорни за действията им.
Причина за това съвсем естествено е във финансирането, което политиците и отделните комисии са получавали от финансовия сектор през годините между 1999 и 2008 г. Спонсорството им достига близо 1 млрд. долара при 2.7-те млрд. долара изхарчени за лобизъм.
Отделно конгресмените обвиняват и Комисията за регулиране на ценните книжа - SEC, че не е изискала от големите банки да държат достатъчно капитал, за да покрият загубите си.
Реално петте най-големи банки на Уолстрийт до фалита на Lehman Brothers са имали средно по 30-40 пъти повече дълг от капитал т.е. срещу всеки 30-40 долара активи те са имали едва по 1 долар капитал и на практика са могли да покрият загуби от едва 3% спад в стойността на тези активи. Спадът в стойността на активите им между 2007 и 2008 г. обаче е в пъти повече от 3%.
Всички тези задължения и загуби са били крити чрез една "сенчеста банкова система", която SEC също са се провалилa да изкара на светло.
"Когато пазарът на недвижими имоти и ипотеки се сгромоляса, липсата на прозрачност, огромните дългове и купищата рискoви активи измътиха паника. Затова пожънахме каквото си посяхме," обобщава комисията в доклада.