Близо година след като парламентът поръча на  Министерството на финансите да изготви анализ за ефектите от замяната на част от външния дълг през 2002-2003 г., депутатите не получиха вече готовия вариант, а доклад на министър Симеон Дянков по документа.

Според него, ако сделката с част от облигациите по външния дълга през 2002-2003 г. не беше осъществена, България би ги изплатила по-евтино след години, а загубите са около 1 млрд. лв. Анализът е  изготвен от частната консултантска компания "Индъстри уоч".

През април м.г. парламентът възложи изготвянето му на финансовото министерство, след което то е обявило обществена поръчка, спечелена от частната компания. Целият документ, който по информация на "Дневник" е 90 страници, не е публичен, като от "Индъстри уоч" и финансовото ведомство отказаха да го предоставят на редакцията.

През пролетта на 2002 г. срещу част от брейди облигациите на България за 1.327 млрд. долара бяха издадени глобални облигации в евро за 835 млн. евро и падеж през 2013 г. и облигации в долари с обем 511 млн. долара с падеж през 2015 г. През есента на същата година беше предприета и втора замяна, като тогава срещу изтеглените брейди книжа беше допълнена само емисията в долари с падеж през 2015 г. Операцията беше по времето на финансовия министър Милен Велчев от кабинета "Сакскобургготски".

В изводите от доклада на Дянков сега е посочено, че загубите за България са 1 млрд. лв., като числото се базира на три сценария в анализа на "Индъстри уоч", като е приет вторият - другите два са за загуби от близо 2 млрд. и 0.5 млрд. лв.

Източници на "Дневник" коментираха, че докладът на Симеон Дянков и част от констатациите в него не пренасят директно смисъла на констатациите в проучването на "Индъстри уоч". Например според анализа на консултантската компания замяната на дълга и последвалото му намаляване са сериозни фактори за повишаване на кредитния рейтинг, като се цитират и мненията на агенции.

Това е довело и до по-ниски лихви за домакинствата и бизнеса. В доклада на Дянков след това се дава сравнение на движението на българските рейтинги с тези на Румъния, което е почти паралелно след 2002 г. Дадени са и причините - пътят и самото присъединяване към НАТО и ЕС на двете страни, с което се прави извод, че външните фактори за двете страни са еднакви, което в крайна сметка води до заключението, че самата сделка по замяна на българския дълг "не допринася много за увеличението на суверенния рейтинг".

Георги Стоев, който е един от авторите на проучването и управляващ партньор в изследователската компания, заяви, че последното изречение не е вписано в проучването. "В нашето проучване няма категорични заключения", обясни той пред "Дневник". От пресслужбата на финансовото министерство пък отговориха само с едно изречение: "Пресцентърът на МФ не разполага с документа и не може да направи сравнение на съдържанието."

Сред изводите от направения анализ и представения доклад са, че замяната не намалява размера на плащанията по дълга, а води само до формално намаляване на главницата, че не е направен подробен анализ доколко ще намалее лихвеният и валутен риск за страната, нито са проучени алтернативи за намаляването на този риск с други механизми, посочва още резюмето на анализа.

Вчера депутатите не бяха запознати с доклада и не пожелаха да коментират пред "Дневник" изводите в него. Те не се ангажираха и със съмнение дали на базата на анализа ще се предприемат някакви стъпки за търсене отговорност за загуби например.

Първите неофициални мнения обаче бяха, че надали бившият финансов министър Милен Велчев може да бъде санкциониран, тъй като той винаги можел да се позове на непредвидени обстоятелства, настъпили след осъществяването на сделката, които е нямало как да планира. Вчера Велчев не беше открит за коментар.