Ройтерс: Инвеститорският интерес към АЕЦ в Централна и Източна Европа намалява
Интересът на инвеститорите към изграждане на ядрени мощности в Централна и Източна Европа намалява, което би застрашило енергийната сигурност в района, показва публикуван в сряда анализ на Ройтерс. "Несигурността по отношение на изкупните цени от мощностите води до забавяне или съкращаване на атомните енергийни проекти в Централна и Югоизточна Европа, което от своя страна заплашва нормалното снабдяване на региона с ток", пише агенцията. Според анализаторите на Ройтерс забавянето на ядрените проекти ще доведе и до по-бавно отказване от замърсяващите околната среда въглищни мощности.
Според информационната агенция много от страните в региона се обръщат към изграждането на АЕЦ, за да гарантират стабилните доставки на енергия и за да изпълнят заложените европейски цели за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г. Причина инвеститорите да се оттеглят от проектите е липсата на гаранция за възвращаемост, високите капиталови разходи, несигурността относно бъдещите цени на въглеродните емисии, трудното получаване на разрешителни за строеж и забавянето на проектите.
Сред страните, които са заплашени от бъдещ недостиг на енергия, са Румъния, Полша и Чехия, които имат големи мощности на въглища. Повечето от термичните централи от този тип, ще трябва да бъдат затворени, за да удовлетворят изискванията на Европейския съюз (ЕС), или ще им се наложи да купуват скъпи квоти.
Скорошен пример за оттеглили се инвеститори от ядрен проект в региона е румънската АЕЦ "Черна вода". Дружествата "Газ дьо Франс Суез", RWE и "Ибердрола" се отказаха от плановете си да инвестират в централата. Месеци по-рано същото направи и чешката държавна компания ЧЕЗ. В проекта останаха само две дружества - "Енел" и "Арселор Митал". Очаква се страната да обяви нов конкурс за стратегически инвеститори.
Ройтерс припомня, че сред засегнатите страни от отлив на инвеститори са също така България, Чехия и Полша, които закъсняват с плановете си за изграждане на нови мощности. "Натрупаха се прекалено много проблеми по проектите - липсата на визия за финансиране, правителствата са все по-малко готови да участват в строителството, Европейският съюз иска да наложи съпоставими конкурентни цени на енергията", коментира румънски енергиен експерт.
Проект за своя ядрена централа има и Литва, но след проведен конкурс за бъдещи инвеститори никой не е проявил интерес, припомня информационната агенция. В Чехия се забавя проектът за разширяване на АЕЦ "Темелин". Словенското правителство планира да одобри проект за изграждане на втора атомна мощност в страната до 2020 г., но все още не е взето конкретно решение. Хърватия, която категорично се отказа да участва в българската "Белене", все още обмисля възможността да стане партньор за ядрена централа в Словения и Унгария.
"Светът се е променил, инвеститорите са все по-внимателни за разходите си, когато става въпрос за крупни суми", коментира полският анализатор Стефан Вертшулте, ръководител в консултантската компания Accenture. "Тези проекти са по-сложни, отколкото в миналото, стремежът към рискуване е по-нисък, затова са необходими повече партньори", допълва Вертшулте.
Румъния, където както и в България голяма част от енергетиката е държавна, ще трябва да затвори една трета от термичните си електроцентрали до 2020 г. заради изискванията на ЕС. Според анализатори обаче търсенето в региона ще се увеличава средно с 2% на година, което би довело до бъдещ недостиг на ток.
| Основните проекти за изграждане на АЕЦ в ЦИЕ Албания - през 2008 г. правителството на страната заяви, че иска да построи собствена АЕЦ, като планира да покани за изпълнението й италиански компании. България - страната планира да изгради два блока по 1000 мегавата край дунавския град Белене. През 2009 г. от проекта се оттегля стратегическият инвеститор - германската компания RWE. Страната търси нови инвеститори, сред потенциалните участници в проекта е руската "Росатом", която е и строител на централата. Хърватия - възможен съсобственик на атомна централа със Словения. Окончателно решение на местното правителство се очаква до 2012 г. Чехия - държавната CEZ отложи търга за изграждане на още два блока в АЕЦ "Темелин" заради несигурността в пазарите на електроенергия. Конкурсът може да се проведе до 2013 г. Унгария - планира разширяване на атомната си централа. Литва - страната планира да се включи в общ проект за изграждане на ядрени мощности заедно с Латвия и Естония от 2015 г. Разговорите между трите страни се забавиха и реално бъдещата централа може да стане готова не по-рано от 2018 г. Полша - правителството иска държавната PGE да изгради две ядрени централи до 2022 г. с обща мощност 6000 мегавата. Най-вероятно проектите няма да се вместят в заложените срокове. Румъния - компаниите GDF Suez, Iberdrola и RWE се оттеглиха в началото на 2011 г. от проекта за изграждане на два нови 720-мегаватови реактора в единствената атомна централа в страната АЕЦ "Черна вода". По-рано от проекта се оттегля и чешката ЧЕЗ. Словакия - планира да изгради два блока по 470 мегавата в АЕЦ "Моховце", които се очаква да заработят до 2012-2013 г. Проектът е ръководен от Enel Slovenské Elektrárne. Словения - държавната енергийна компания Energija планира да построи втора атомна централа от 2020 г., но правителството все още не е одобрило идеята. Турция - планира да построи две ядрени централи - първата трябва да е готова до 2013 г. и е собственост на руската "Росатом", а втората може да заработи до 2019 г. и най-вероятно в проекта ще се включат японски компании. Интерес към мощността е заявила и френската "Елетрисите дьо Франс". |