Четири институции под една шапка. Четири лаборатории. 3 хил. служители. Контрол върху близо 650 хил. фирми. Така най-кратко може да се опише новата агенция по безопасност на храните, законът за която беше приет през януари. В момента тече логистичната подготовка за създаването на новата структура, съвсем скоро трябва да бъде приет и устройственият й правилник. Очакванията и на бизнес, и на потребители към нея са да създаде по-плътен контрол върху цялата верига за производство и предлагане на храни, както и да намали силно бюрокрацията.

За създаването на единен контрол върху хранителния сектор се говори от края на миналия век,  периодично са представяни различни проекти. Темата стана съвсем актуална покрай подготовката и членството на България в ЕС, но партньорите в предишните две коалиционни правителства не можаха да се разберат къде да е шапката (и в двата случаи министерствата, между които досега беше поделен контролът върху храните - земеделското и здравното, се държаха от различни партии).

Миналата година ГЕРБ взе политическо решение да обедини контролните структури (виж инфографиката), прие стратегия и закон за новата агенция, в началото на годината избра и директора й - досегашният шеф на Националната ветеринарномедицинска служба Йордан Войнов.

Агенцията ще има поглед върху цялата верига от полето - посевите, използвани препарати за тях и др., през работата на фермите, условията за отглеждане на животните, лекарствата, с които се третират, и нататък - кланици, преработвателни предприятия, търговия на едро и дребно, заведения за хранене. Структурата й е сходна с тази на генерална дирекция САНКО към Европейската комисия, която контролира храните.

По модел на европейската агенция за безопасност на храните EFSA към новата агенция като отделно юридическо лице ще се създаде център за оценка на риска. Основната му задача е да анализира и да определя кои са рисковите сектори, в които има опасност да се появят храни, застрашаващи здравето на човека и животните.

И така да насочва къде да се съсредоточат контролните дейности или кои нормативи трябва да се променят. Досега такава структура не е имало в България. Преди години към здравното министерство беше създаден научен съвет със сходни дейности. Той работи около 2 години, за което време проведе 4 заседания, резултатите от които и досега не са известни.

Обединяването на контрола под една шапка би трябвало да даде по-широк и по-плътен поглед на държавата върху производството и търговията с храни, както и всякакви други продукти, използвани за този бизнес. Фирмите очакват един от резултатите да е намалената бюрокрация. Компаниите в редица браншове в момента например са длъжни да се регистрират за едно и също на две места и да изваждат сходни документи по няколко пъти. Освен по-голяма административна тежест върху бизнеса това означава и харчене на повече пари на данъкоплатците.

Промяна би трябвало да има и при проверките - с обединението на инспекторите под една шапка двойният контрол за една и съща или подобна дейност би трябвало да остане в миналото.

Освен за безопасността на храните от асоциация "Активни потребители" имат големи очаквания към новата агенция и по отношение на проверките за качеството на продуктите.

За първи път се създава дирекция, която ще се грижи за съответствието на производството с доброволно внедрените от фирмите международни или местни стандарти. Точно тук обаче агенцията ще трябва да положи двойни усилия да изгради доверие - и на компаниите, и на потребителите - към работата си, след скандалите покрай стандарта "Стара планина".

"Приветстваме идеята за новата структура, не се притесняваме от по-засилен контрол", коментира пред "Дневник" председателят на Съюза на птицевъдите Борис Стоименов. Той определи като добра и идеята за създаване на център за оценка на риска. Само преди няколко дни в интервю за вестника председателят на асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов каза, че "най-сетне хлябът "се събра" на едно място, което е много голяма крачка напред".

По думите му това гарантира, че ще има по-голяма ефективност във всяка една насока и най-вече контрол, който е сериозният проблем на бранша. От асоциация на млекопреработвателите също съобщиха, че очакват по-засилен контрол върху сивия сектор след създаването на новата структура. "Агенцията трябва да създаде механизъм за диалог с всички заинтересувани страни, включително и потребителите", надява се председателят на "Активни потребители" Богомил Николов.

Той иска държавата да прави повече информационни кампании, насочени към хората и да проверява съответствието между информацията на етикетите и съдържанието на продуктите.