Монетарните политики в страните от Централна Европа ще започнат да се затягат, но постепенно. Според анализ на "Ройтерс" част от причините централните банки в Полша, Унгария и Чехия да продължават да поддържат стимулите за икономиката са поскъпването на валутите, все още замразеното търсене, както и високата безработица в региона.

 

Допитване на "Ройтерс" до анализатори в края на януари показва, че през 2011 г. се очаква вдигане на основните лихви с едва 50 базисни пункта. В Полша това те предвиждат още през март, а в Чехия – в средата на годината.

Устойчиво увеличаване обаче е малко вероятно, тъй като инфлацията в тези страни е предизвикана главно от по-високите цени на храните и горивата – външни ефекти, с които малките и отворени икономики в Централна Европа нямат достатъчно средства, за да се справят. Вчера централната банка на Чехия отново запази лихвата на рекордно ниското й ниво от 0.75%.

Освен това въпреки по-добрия от очакваното икономически растеж през последното тримесечие на 2010 г. вътрешното търсене в региона все още има да догонва двуцифрените ръстове в индустриалното производство, което означава, че в основата си ръстът на цените ще се забави.

Като пример за това анализаторите посочват Полша. За декември общата инфлация в страната е 3.1%, което превишава целта на централната банка за равнище от 2.5% на този показател. Изчислена обаче без цените на енергията, хранителните стоки, алкохола и тютюна, инфлацията е едва 0.9%.

В Унгария тя е 2.3% от общата инфлация (4.7%), а в Чехия – едва 0.1%. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие хранителните стоки и енергията формират до 30-40% от ценовата кошница на Чехия, Унгария и Полша (спрямо едва 20% в Германия).

В последния си икономически преглед Българската народна банка посочва, че у нас също има несигурност по отношение на динамиката на цените на храните, а оттам и на динамиката на общата инфлация.

Фактор, който облекчава до известна степен влиянието на цените на вносните горива, е поскъпването на валутите в региона.

От 1 юли насам спрямо долара цената на чешката крона се е покачила с 20%. Полската злота е с 18.4% по-скъпа, а унгарският форинт – със 17.4%. Засега няма сериозни притеснения за поскъпването на валутите. В Полша дори се говори и за допълнително покачване на злотата. Това е и в основата на пазарните очаквания, че властите в тези страни ще продължат да позволяват на валутите да обират ръста в цените.

В Чехия политици твърдят, че антикризисните мерки на правителството накърняват потреблението. В Унгария пък премиерът Виктор Орбан готви през март промени в борда на централната банка, които много икономисти очакват да доведат до допълнително облекчаване на монетарната политика в тон с целите на премиера за растеж в страната.