Франция и Германия ще представят в петък на срещата на ЕС предложенията си за координация на икономическата политика в еврозоната и за реформиране на механизмите, които предпазват държавите във валутния съюз от фалит. Това съобщи вчера финансовият министър на Франция Кристин Лагард, цитирана от "Ройтерс".

Предложенията засягат планираната реформа в икономическата и фискалната политика в еврозоната, която лидерите на страните от валутния съюз обещаха да изяснят и представят през март. По-рано през седмицата беше оповестена черновата на германското предложение за реформи в еврозоната, което предвижда увеличение  на пенсионната възраст, премахване на обвързаността между ръста на заплатите и инфлацията и създаване на механизми за преодоляване на банкови кризи.

По думите на Лагард днес Франция и Германия ще представят предложенията си по две от ключовите точки в планираните промени. Едната засяга изграждането на по-добра координация на икономическите политики в еврозоната. Другата е свързана с Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), който беше сформиран миналата година, за да финансира при нужда изтънелите бюджети на държавите от еврозоната. Формален мотив за създаването на този фонд беше фискалната криза в Гърция.

Според източници на "Ройтерс" германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози ще представят първоначално само основните си идеи, без да уточняват технически подробности - как идеите да се приложат на практика. Целта на предложенията им е да се хармонизира процесът по възстановяване в еврозоната.

Според източника на "Ройтерс" от френското президентство лидерите на еврозоната коментират деликатно въпроса дали във валутния съюз трябва да има строги санкции за нарушаване на фискалната дисциплина. В сряда Франция обяви, че ще промени конституцията си с цел да затегне фискалната дисциплина на правителството.

В основния закон на страната ще бъде вписано така нареченото златно правило за балансиран бюджет. Така Франция последва Германия, която предприе такива законодателни стъпки още през 2009 г. Тя беше първата в Европейския съюз, която въведе с конституционни промени собствен фискален борд и оттогава подобни идеи се дискутират в редица европейски държави, включително и в България.

Срещу задължителното спазване на фискална рамка обаче има доста критики. В момента при неспазване на маастрихтските критерии държавите в ЕС могат да бъдат порицани, но да не им се налагат санкции, дори и когато поддържат с години голям бюджетен дефицит или държавен дълг.

Някои икономисти и политици се опасяват, че строгото спазване на фискална дисциплина може да спъне икономичския растеж в Европа. "Няма планове за въвеждане на санкции при неизпълнение на бюджетните цели", заявиха на обща пресконференция в четвъртък Ангела Меркел и испанският премиер Хосе Луис Сапатеро.

Франция и Германия са най-големите европейски икономики и имат най-голям дял в общоевропейските спасителни  механизми. Именно за това те имат най-голям интерес от спазването на бюджетна дисциплина.

Франция например е поддръжник на идеята да се въведе единен за еврозоната минимален праг за данъка върху печалбите - нещо, което ще гарантира повече постъпления в националните бюджети. Германия пък е против увеличаването размера на европейския спасителен фонд, където германското правителство е поело най-голям паричен ангажимент.