Бернанке: Причината за глобалната инфлация не е в нас
Председателят на Федералния резерв (Фед) на САЩ Бен Бернанке отхвърли нападките от страна на Китай и други развиващи се икономики, че американската парична политика стои зад глобалния ръст инфлацията, съобщи "Уолстрийт джърнъл". Той каза, че поскъпването на живота се дължи на прекомерния растеж във възникващите икономики и неадекватните действия на правителствата им за неутрализиране на произтичащите негативни ефекти.
"Смятам, че е несправедливо инфлационният натиск в развиващите се пазари да се отдава на американската парична политика", каза Бернанке. Той допълни, че всички държави по света разполагат със средства за овладяване на ефекта от прекомерното предлагане. "Балансирането на растежа зависи изцяло от развиващите се икономики", каза още централният банкер.
Изказването на Бернанке е във връзка с дебата относно първоизточника на покачващата се инфлация в глобален мащаб. По този повод председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише заяви в четвъртък, че повишението на индекса на потребителските цени не е непосредствен проблем за еврозоната.
В края на миналата година Фед стартира нова програма за изкупуване на държавни облигации на стойност 600 млрд. долара. Представители на развиващите се пазари заявиха, че с това си действие централната банка на САЩ захранва прилива от чуждестранни инвестиции в техните икономики и по този начин предизвиква увеличение на цените на храната, енергетиката и суровините.
Бернанке заяви през декември, че Китай - и други развиващи се икономики - сами повишават нивото на инфлацията, като натискат надолу стойността на местните си валути. Много от тях обаче отказват да ги оскъпят с аргумента, че това ще се отрази негативно на износа им. Някои развиващи се държави вече предприеха мерки за овладяване на инфлацията, като например повишаване на основната лихва. Въпреки това обаче животът в много от тях продължава да се оскъпява.
Поскъпването на храните и горивата според мнозина анализатори е сред основните причини за размириците в Египет и Тунис. ООН предупреди в началото на януари, че това може да се случи и в други развиващи се пазари. Инфлацията в САЩ обаче е сравнително ниска, а безработицата висока. Това позволява на Федералния резерв да продължава да поддържа прекалено разхлабена парична политика.
Повишението на лихвите в еврозоната в средносрочен план също изглежда малко вероятно, въпреки ръста на инфлацията. Според изказването на Трише това може да се случи в края на годината. Той обаче категорично отхвърли спекулациите, че лихвата ще бъде повишена още през пролетта. Инфлацията в еврозоната продължи да се увеличава и през януари, достигайки до 2.4%. Целта на ЕЦБ е индексът на потребителските цени да е близо, но под 2%.
| Липски: развиващите се страни да ограничат ръста на БВП Развиващите се икономики трябва да ограничат икономическия си растеж, за да избегнат прегряване и голям ръст в цените на храните и стоките. Това предупреждение на прави пред "Дау Джоунс" Джон Липски, икономист на Международния валутен фонд. Необходимо е страните с голям икономически растеж да затегнат паричната си политика и да намалят фискалните стимули, посочи Липски пред агенцията. Според него това е необходимо, за да се намалят негативните ефекти от бързо растящото потребление - висока инфлация и цялостно прегряване на икономиката, която може да я дестабилизира. Липски не очаква драматично поскъпване на живота по начина, по който това се случи през 2008 г. Тогава цените на основните зърнени храни и петрола скочиха до рекордни равнища. "Прогнозата на МВФ е, че цените на стоките няма да продължават да растат, въпреки че ще останат сравнително високи", казва Липски. Той предупреждава още, че ако не се направят структурни реформи на пазара - едновременно при търсенето и предлагането, ценовият натиск ще се увеличава, притискайки едновременно производители и потребители. От МВФ посочват кои са основните държави, които биха могли да акумулират известен ръст в цените - Китай, Бразилия, Индия и Русия. Към уравнението могат да се добавят и други държави като например Турция или Сингапур, където икономическият растеж е висок и съпътстван с бърз ръст на цените. |