От днес българският бизнес и правителството отново могат да участват в международната търговия с разрешителни за изпускане на парникови газове. В петък на заседание в Бон звеното на ООН, което следи как държавите изпълняват задълженията си за ограничаване на парниковите емисии по Протокола от Киото, е решило на България да бъде възстановена акредитацията за търговия.

Още същия ден е била възобновена и връзката на българския регистър, в който се съхраняват сметките с квоти, с регистъра на Европейския съюз Community Independent Transaction Log (CITL) и международния му аналог International Transaction Log (ITL), поддържан от ООН. Ако успее на намери купувач, правителството най-сетне може да продаде излишъка от 50-те милиона държавни квоти годишно, които бяха част от антикризисните мерки, обявени миналата пролет.

Липсата на координация между отделните институции, които могат да предоставят данни за емисиите по отрасли, и недостатъчният брой експерти предизвикаха временното отнемане на акредитацията в края на юни. Tези проблеми вече са решени, обясни пред "Дневник" шефът на дирекция "Политика по изменение на климата" в министерството на околната среда Миля Димитрова, която е присъствала на срещата в Бон. Страната с години не беше отчитала емисиите от незаконни сметища и влиянието, което оказва промяната на горски и земеделски територии.

ООН все още има малки технически забележки, но от екоминистерството увериха, че те ще бъдат изчистени. "Няма нищо притеснително, случва се и при други държави. Имаме план за действие и до следващия доклад нещата ще бъдат изчистени", каза Димитрова, която е присъствала на срещата в Бон. Справка в сайта на Комитета по изпълнение на задълженията от Киото показва, че Канада, Гърция и Хърватия също са имали проблеми с докладването на емисиите.

"България има голям излишък от предписани емисионни единици (държавни квоти – бел. авт.) – около 200 млн., и в момента не съществува купувач за такова голямо количество", коментира Димитрова във връзка с антикризисния план. По план продажбата трябваше да осигури около 500 млн. лв., с които основно щяха да се санират сгради и да се пести енергия.

Заради държавните квоти парламентът прие промени в Закона за опазване на околната среда, с които въведе т.нар. схема за зелени инвестиции.

Въпреки че регистърът за квоти в Изпълнителната агенция по околна среда вече е свързан с международните, не е ясно дали в близките дни българските компании, притежаващи излишни европейски квоти, ще продават. Причината е, че след хакерските атаки срещу няколко европейски регистъра търговците са много внимателни. След триседмично прекъсване Брюксел възобнови въглеродната спот търговия в края на миналата седмица, но например лондонската борса ICE, една от най-големите в Европа, остана затворена за въглеродни инструменти.