Възстановяването на българската икономика може да се окаже още по-бавен процес, а обедняването на домакинствата най-вероятно ще продължи и през тази година. Причината е отражението на поскъпващите световно суровини върху производствените цени вътре в страната и оттам върху крайните цени за потребителите.

Това прогнозираха пред "Дневник" макроикономисти, потърсени за коментар на двуцифрените темпове, с които в последните месеци растат производствените цени за вътрешния пазар. 

Един от рисковете при този процес е ускоряване на инфлацията и при цените на дребно, което на фона на замразените доходи ще доведе до свиване на потреблението за трета поредна година. Ако този сценарий се реализира, растежът на българската икономика отново ще зависи силно от конюнктурата на международните пазари и от размера на чуждестранните инвестиции, за които има противоречиви очаквания.

Сигнали за подобна възможност експерти откриват в движението на производствените цени за вътрешния пазар през миналата година. В първите месеци на 2010 г., когато износът нарастваше с изненадващо високи темпове, цените на производител на експортните стоки нарастваха в пъти по-бързо от производствените цени на вътрешния пазар.

Това личеше в месечните изследвания на НСИ, в които общият индекс на цените на производител, включващ и експортните, изпреварваше индекса за вътрешния пазар (отделен показател за износа статистиката не се публикува). От средата на миналата година обаче производствените цени за вътрешния пазар уверено догонват международните. Това може да се окаже сериозен инфлационен фактор и правителствената прогноза от 3.7% за тази година да бъде надхвърлена.

Според преподавателя от УНСС и бивш шеф на Агенцията за икономически анализи и прогнози Петър Чобанов бързото догонване на цените означава, че България е заплашена от привнасяне на инфлация, която се помпа от паричната политика на големите централни банки, създали предпоставки за раздуването на нови балони.

Подобно е мнението и на Лъчезар Богданов от аналитичното звено "Индъстри уоч", според когото страната инкасира негативите от спасителните планове на големите централни банки. "Печатането на пари спасява американските банки и помага на неплатежоспособните американци да платят ипотеките си.

Гърция и Ирландия също се възползват от спасителните пакети, но за България това означава поскъпване на ресурси, храни, сметки за ток и парно, докато липсва кредитиране и инвестиции, които да съживят доходите. Между 2003 и 2005 г. цените също поскъпваха заради меката политика на международните пазари, но тогава България се възползва от кредитния растеж и достъпа до капитали, които днес липсват", каза Богданов пред "Дневник".

Сигнал за подобна тенденция е фактът, че миналата година приключи с инфлация от 4.5% въпреки свиването на крайното потребление. Стойността не е висока, но в същото време значително надвишава скромния икономически растеж от 0.3% за 2010 г. (според експресните данни на НСИ). Единственият еднократен фактор за увеличението на цените е повишаването на акцизната ставка на цигарите с 50%. По-голяма тежест обаче оказаха поскъпналите енергийни ресурси и суровини, които увеличиха разходите на компаниите.

Бързината, с която процесът ще се развива, зависи от това доколко фирмите могат да компенсират натиска за увеличение на цените с подобрена ефективност. Оптимист по този въпрос е Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, според когото компаниите са повишили значително своята производителност за последните 2 години и докато пазарът на труда е доминиран от работодателите, увеличението на цените няма да е с големи темпове.

Проблемът с високите цени и свиването на потреблението ще се развива бавно във времето и видим ефект ще има едва в края на годината, ако междувременно външният сектор не дръпне напред по-бързо и съответно не съживи потреблението и в България, смята Ганев.

Бившият зам. финансов министър Любомир Дацов обаче открива притеснителна тенденция в нарастващия дял на храните и стоките от малката потребителска кошница - хляб, олио, млечни продукти и др., в бюджета на домакинствата.

Ако повечето макроикономисти са единодушни, че и през тази година вътрешното потребление няма да е фактор за икономическо възстановяване, мненията за ролята на чуждите инвестиции се различават. Според Дацов и Чобанов външните вложения не само няма да се увеличат, но дори очакват неприятна изненада от размера им в края на годината.

Според старши анализатора от "Отворено общество" Георги Ангелов инвестиционната активност ще се възстанови, но темпът й ще зависи от склонността на правителството да провежда реформи, а практиката вече е показала, че това е непредвидим процес.

Отчитайки съвкупността от факторите, най-реалистичният вариант за българската икономика според Любомир Дацов е да остане в застой през тази година с риск да се върне в рецесия. И Дацов, и Петър Чобанов смятат, че отрицателните фактори ще се развият по-силно през втората половина на годината. Според Чобанов има риск за отрицателен растеж на годишна база през второто или третото тримесечие.

Останалите икономисти, до които "Дневник" се допита, не споделят подобен негативен сценарий. "Няма да се изненадам, ако икономическият растеж се окаже около 2%, под правителствената прогноза (3.6%, бел. ред.). Малко вероятно е обаче да е нулев или отрицателен", смята Лъчезар Богданов.

Въпреки че също прогнозира свиване на потреблението, анализаторът от "Елана" Цветослав Цачев също определя като малко вероятна възможността икономиката да се върне към рецесия. Като причина Цачев изтъква очаквания ръст на инвестициите. И неговите прогнози клонят към скромен растеж между 2 и 3%.

Цените на производител се повишават значително, но спрямо рекордно ниското им равнище през месеците, когато кризата се усещаше най-тежко. Преносът върху потребителските цени зависи и от това доколко търговците ще съумеят да договорят ниски цени с доставчиците.

Има емпирични свидетелства, че затягане на коланите в бюджетите на големите държави в Европа ще се посрещне с увеличаване на частното търсене заради спокойствие, че фисковете няма да се клатят. Ако в ЕС търсенето продължи да нараства, този пазар ще продължи да е привлекателен за българските компании, защото ще намират реализация дори при увеличаващи се производствени разходи.Вътрешното потребление най-вероятно ще продължи да е ниско. Ще остане на сегашното си ниво, но може да има и леко събуждане. Индустриалните продажби на вътрешния пазар например растат.

Не виждам как спад на потреблението може да заличи развитието, отбелязано от външния сектор, само за една година. Това ще става бавно. Ако има ефект, той ще е към края на годината, няма да е значителен и не мисля, че ще има сериозно макровлияние.

Българските фирми увеличиха много производителността си по време на кризата и в момента са достатъчно гъвкави, за да посрещнат поскъпването на материалите.Безработицата е достатъчно голяма, за да се гарантира, че не може да очакваме натиск за ръст на заплатите. Все още пазарът на труда е пазар на работодателя и всеки от търсещите работа е щастлив да я има, без да мисли за заплата.

Няма съмнение дали високите цени на производител ще се пренесат и върху потребителските. Този процес вече се наблюдава във все повече видове стоки. Може би инфлацията няма да достигне високи темпове, но вдигането на цените ще свие потреблението. Очаквам това да стане още в първата половина на тази година. Според мен потреблението се съживи през последното тримесечие на 2010 г., по празниците, но в началото на тази година намаля осезаемо. В момента потребителят се сблъсква с нарастващи сметки, налага се да съкращава разходи.

Когато твърдиш, че износът ще продължи да расте с изпреварващи темпове, това може да се случи по две причини - станал си по-ефективен и завземаш пазари или на международните пазари оживлението е по-голямо, отколкото на вътрешния.Максималният растеж, който може да очакваме, е около 2% и той ще е по-скоро статистически, няма да се усети от потребителите. Орязването на доходи отказва хората и фирмите от предприемането на нови начинания.

Българската икономика е профилирана в няколко индустриални сектори, особено в производството на метали и тежки продукти. Затова покачването на цените на производител не се пренася механично върху потребителските. Или не толкова пряко.

Малко вероятно е икономическият растеж за 2011 г. да се окаже нулев или отрицателен, макар че не го изключвам.

Има инфлационни очаквания в международен план. Печатането на пари от централните банки е основната причина, а ниските лихви позволяват финансиране на рискови проекти, които не са непременно успешни и се зараждат балони.В еврозоната може да се очаква покачване на инфлацията и отдалечаване от целта на ЕЦБ от 2%.

Подходящият отговор е повишаване на лихвите, но поради несигурното възстановяване няма да се предприеме подобна стъпка.Вече се наблюдава някаква икономическа активност в България, но изглежда все още неустойчива. За съжаление аз не виждам двигател на растежа и нещо, което да ни извади трайно от кризата.