А на края се залепват и специални стикери на стъклата. Девизът от зората на силовото застраховане вече не важи, но маркирането на автомобили си е извоювало силата на закон. При повечето застрахователни компании няма как да влезе в сила вече сключената полица "Каско", ако колата няма специалния знак. За екстрата се доплаща между 40 и 60 лв., а самият бизнес се оценява на 50 млн. лв. годишно.

Идеята на маркирането е крадците да са наясно, че колата е застрахована и да не я пипат, а ако дори не се съобразят с това, впоследствие да се установи от разследващите къде е автомобилът. Това е на книга. Практически обаче досега не е доказана полза от стикерите и маркирането, а точна статистика няма.

Дори напротив - според представители на застрахователни компании именно стикерите показват на крадците кои коли да се задигат и кои не. Иновациите пък са довели до там, че престъпниците се обаждат на застрахователите, че са откраднали тяхна кола, и им предлагат да сделка - да платят откуп като процент от обезщетението вместо цялото на собственика и така да си получат автомобила.

Именно заради неясните ползи от маркирането от няколко месеца Комисията за финансов надзор, МВР и някои застрахователи настояват да се забрани маркирането. На кръгла маса по темата в началото на февруари вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че стикерите са част от сигналите, които се дават към криминални структури, а от тях има такива, които са свързани със застрахователните компании. Цветанов обаче не пожела да каже името на такава компания, нито да обясни защо, ако МВР знае за връзка между крадци, маркиращи фирми и застрахователи, арестувани няма.

Още от миналата година министърът настоява да се премахнат стикерите на автомобилите.  Проектът за промени в Кодекса за застраховането предвижда да се забрани поставянето на всякакви знаци – а това включва и стикери, и скрити кодове върху автомобила. Единственото изключение е, когато поставянето на знаците е специално уредено от закона. Заместник-председателят на КФН Борислав Богоев коментира, че той като надзорник на пазара е абсолютно против в отношението между клиент и застраховател да се намесва трето лице.

Освен това Богоев е против поставянето на условия застраховката да влиза в сила едва след като е направена маркировка (още за мнението му виж в интервюто). От маркиращите компании и от някои застрахователи обаче настояват, че с полагането на уникален код върху автомобила и негови части той много лесно може да бъде проследен и намерен при кражба. От най-голямата маркираща фирма "Кеит" твърдят, че имат договор с Дирекция "Национална служба полиция", с който МВР може да използва информацията от маркиращата фирма.

Индиректно от думите на Богоев стана ясно, че такава връзка в момента не работи – зам.-председателят на надзора заяви, че е възможно по-нататък всички застрахователи да предлагат еднаква маркировка по "Каско" и тя да е свързана с полицията.

Форми на рекет

Техниката на маркиране представлява издълбаване с абразив на миниатюрен уникален код на автомобила, който не може да бъде заличен. Единственият начин е замаскирането му отново с абразив, но и в този случай остава белег, който обикновено се приема като знак, че нещо с този автомобил не е наред. Маркиращи фирми и застрахователи настояват, че по този код в автосервизи и морги може да се проследи автомобил и той да бъде върнат на собственика си, а само възможността за това спира голяма част от кражбите.

Само че на кръглата маса в началото на месеца от МВР заявиха, че няма точна статистика какъв дял от откраднатите коли са намерени благодарение на кода по тях и колко от откраднатите автомобили са били маркирани. Според председателя на Асоциацията на българските застрахователи Орлин Пенев у клиентите се създава погрешно впечатление, че маркирането пази от посегателство върху автомобила. "Реална полза от тези маркировки няма.

Аз не съм чул чрез маркиране да се намери откраднат автомобил", коментира и Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на "Алианц България". Според Асен Христов, председател на надзорния съвет на "Еврохолд България" (собственик на "Евроинс"), тяхната компания е опитвала и с маркировки, и без – и няма никаква разлика в броя откраднати автомобили, което показва, че кодът не пази от крадци.

Изпълнителният директор на "Бул инс" Стоян Проданов предположи, че все пак вътрешното министерство има данни каква част от откраднатите автомобили са маркирани. Според него тезата за връзка между застрахователи и крадци би била вярна, ако имаше компания, чиито автомобили никой не краде, но такава няма. Проданов обвинява застрахователите, които искат отпадане на маркирането, че така те просто искат да изместят от пазара конкуренцията си, тъй като губят клиенти и резултатите им се влошават заради кризата.

Същото обвинение отправи и изпълнителният директор на "Армеец" Цветанка Крумова. По данни на КФН към края на деветмесечието на миналата година със загуба завършват "Булстрад" (компанията е на загуба и за цялата 2010 г., по данни на фондовата борса) ДЗИ, "Лев инс", "Евро инс", "Уника", "Български имоти", "Интерамерикан". По "Автокаско" най-голям е пазарният дял на "Бул инс", "Армеец", ДЗИ и "Булстрад", а в сравнение с края на 2009 г. съществена промяна няма.

Изпълнителният директор на "Дженерали" Константин Велев призна, че от години чуждите компании с офиси в България са изместени от застраховането на скъпи автомобили по "Каско". Още от години в бранша се говори, че луксозните коли е най-добре да се застраховат в три, най-много четири български компании, за да няма проблеми с кражбите. Дружества като "Алианц" и "Дженерали" например доброволно са се отказали да навлизат на този пазар, като просто залагат много високи цени.

Вместо това те се ориентират към коли среден клас и семейни автомобили, както и такива по лизингови договори, като не използват маркировки. От "Булстрад" заявиха, че не са твърдо нито за, нито против маркиране, а тяхната компания специално го използва, за да се направи сигурен и подробен оглед преди сключване на застраховка.

От "Бул инс","Армеец" и "Кеит" твърдят, че маркирането ще стане задължително в някои страни от Европа, а има и автомобилни компании, които правят фабрични маркировки. Проверка на "Дневник" показа, че това не е точно така – маркирането в европейски страни е по желание на клиента, който сам избира къде да го направи, а не се насочва от застрахователя, както е у нас.

Асен Христов предположи, че печеливши от маркирането не са само компаниите, предоставящи такава услуга, а и застрахователите, към които част от събраните пари се връщат като комисиони. Стоян Проданов отрече такива обвинения с обяснението, че това може лесно да се провери в счетоводството. Финансовият надзор периодично прави проверки в застрахователите, но пък и никой не дава гаранция, че няма нерегламентирани плащания, които не са осчетоводени.

Много важен момент от маркирането е цената, която клиентите плащат като пари и време. Първоначално маркиране струва между 40 и 60 лв., повторното е на двойно по-ниска цена, която обаче се плаща допълнително всяка година при подновяване на "Каско". Представител на брокер, който не пожела да бъде цитиран, коментира, че потребителите категорично ще имат полза да отпадне маркирането дори само заради това, че ще спестяват отиването си до маркираща фирма и цената, която плащат за полагане на кода.

По думите на Стоян Проданов обаче това не е никакво затруднение за тях, тъй като, ако няма маркиране, застрахователните измами ще се увеличат, а това ще се пренесе и в крайната цена на полиците.