Иво Захариев, директор "Инвестиции", ПОК "ДСК-Родина": Сегашният ръст на българската борса не е траен

Иво Захариев, директор "Инвестиции", ПОК "ДСК-Родина": Сегашният ръст на българската борса не е траен

Иво Захариев, директор "Инвестиции", ПОК "ДСК-Родина"
Иво Захариев, директор "Инвестиции", ПОК "ДСК-Родина"
От началото на годината Българската фондова борса отбеляза значителен ръст, който само за кратко беше прекъснат след спада на световните пазари, предизвикан от революциите в арабския свят. Много анализатори разчитат сегашното повишение като начало на сериозно възстановяване на БФБ, но други го приемат за временно. Пенсионните фондове са едни от най-големите инвеститори на капиталовия пазар и връщане на интереса им се възприема от мнозина инвеститори като гаранция, че ръстът е траен. На тази тема разговаряме с Иво Захариев, директор на инвестиционния отдел в пенсионна компания "ДСК-Родина". Тя е част от унгарската "ОТП груп", собственик на Банка ДСК.
Никой няма полза пенсионните фондове да си играят на белия кон, който ще събуди пазара

Съмнявам се, че с ДЦК се изтеглят пари, които иначе биха отишли в икономиката

Ресурсът, който банките набират от депозити, не се връща в икономиката
 
Траен ли е сегашният ръст на Българска фондова борса? Каква е причината за него?
- Моето лично мнение е, че не е траен и е моментно състояние на пазара. Просто инвеститорите тук се почувстваха изоставащи в сравнение със световните борси и решиха да наваксат. Като се имат предвид обемите, с които се направи това движение нагоре, мисля, че няма да продължи дълго.
Същите хора, които сега купуват, по абсолютно същия начин ще продават бързо, както беше преди години. Така че важно е да сме си научили урока от това време, поне тези години да не са изгубени и да не се повтарят същите грешки. По тази причина ние от "ДСК-Родина" се въздържаме от инвестиции, ликвидността е основната причина да стоим настрани.
Според много анализатори обаче тази година БФБ ще навакса изоставането си от регионалните пазари през миналата...
- И миналата година тези анализатори го казваха, а борсата падна с 25%. От две години слушаме, че сме изостанали – най-много сме паднали и трябва най-много да скочим. Е, това не се случи нито през 2009 г., нито през миналата. Аз съм оптимист, нека се развива пазарът, далеч съм от мисълта, че не искам такова нещо. Но нека се развива, базиран на фундаменти, не на това, че е малко предлагането и с малки обеми може да се манипулират цени и акциите да се вдигат с по няколко процента на ден.
Толкова високи повишения не може да бъдат нормални. Както искате го разглеждайте, но това не е нормална среда, в която да инвестират пенсионните фондове. За инвеститор с портфейл от 50-100 хил. лв. може би е добра, но за инвеститор с 500 млн. лв. активи наистина е много трудно да влезеш на такъв пазар, още по-трудно е да излезеш.
Спряха ли пенсионните фондове да инвестират в България, каквито обвинения се чуват в последната година?
- Аз мога да говоря за нашето дружество, което определено се изтегля от тези инвестиции, т.е. това, в което сме купили досега, по обективни причини не можем да се освободим от него и не смятаме да натискаме пазара надолу. Но за нови инвестиции смятаме, че няма подходящи компании, които да ни осигурят не само добър вход, но и изход, когато се наложи. От тази гледна точка наистина изключително слабата ликвидност на българския пазар ни кара да седим по-встрани от него.
А какво може да върне интереса ви към нашия пазар – пускането на държавните дялове от електроразпределителните дружества, приватизация?
- Така че пускането на пазара на ЕРП-тата, държавните пакети, които се спрягат, може би ще събуди интереса в някаква степен. Но друго не виждам. Каквото и да си говорим, добрите мениджъри на нашата борса можеш да ги изброиш на пръстите на едната ръка. Това е действителността, каквото и да си говорим, повечето дружества не са прозрачни, не са отворени достатъчно към инвеститорите си, не искам да цитирам имената им.
Според мен повече от пет компании, които да съчетават добър мениджмънт, потенциал за растеж и фундаменти, трудно могат да се изброят. Но пак казвам, тези компании не са решение. Да влизам на пазара, за да инвестирам 5 хил. лв., е безпредметно, тук максималната сума, която можеш да вложиш, е между 100 и 200 хил. лв. в един пакет акции. А това прави около 0.01% от активите ни. Тогава защо да трупаме такива компании в портфейлите си, да се налага да ги следим, да гледам какво прави мениджмънтът, при положение че акциите и двойно да скочат, те ще станат 0.02% от активите. Ефектът върху целия ни портфейл ще е минимален.
Да си играем на белия кон, който ще събужда пазара, мисля, че никой няма полза от това. Още повече че това са парите на осигурените и е хубаво да бъдат диверсифицирани, рискът да е разпределен на различни места. Ние излизаме на пазари, на които обикновеният инвеститор не може да отиде, и от тази гледна точка гледаме да разпределяме риска. Осигурените лица живеят в достатъчно нестабилна икономика, за да ги излагаме допълнително на риск и от инвестициите на пенсионния им фонд.
Миналата година имаше опасения, че с пускането на държавен дълг Министерството на финансите изтегля пари от реалната икономика. Наистина ли е така?
- Това е много спорен въпрос, защото интересното беше, че за всичкия дълг, който се емитира миналата година, се намериха купувачи. Знаем, че доходността от държавни облигации (ДЦК) наистина паднаха, факт е, че и няколко емисии имаха падеж и се освободи ресурс, който трябваше да бъде наместен някъде.
Законът ограничава банките какво да правят с този ресурс, той трябва пак да се върне в ДЦК и те нямат голям избор. По този начин се получи свиване на спредовете и е факт, че така България като цяло седи доста добре на фона на съседите си и на фона на цяла Европа като финансови параметри.
Дали парите, които пенсионните фондове са инвестирали в държавни ценни книжа, щяха да бъдат вложени в български акции и облигации, ако не беше активната емисионна политика на държавата?
- Силно се съмнявам. Проблемът с ликвидността, за който говорихме, продължава да си седи. Не е липсата на пари факторът, който определя решението на пенсионните фондове да не инвестират на българския пазар. Пенсионните фондове имат достатъчно пари, не ги е спряло това, че държавата е изтеглила с дълг част от средствата им и те не се връщат на Българската фондова борса.
Причината е, че вече станахме достатъчно големи, толкова големи, че ни е трудно да оперираме адекватно на нашия пазар. Нека дам пример – купил си 5% дял от едно предприятие, което смяташ за добро. Отиваш при мениджъра му, обаче той ти казва - хубаво, ти имаш 5%, обаче аз имам 95%, ако не ти харесва – излизай.
Ти обаче няма как да излезеш от инвестицията, защото ликвидността е слаба и трябва да търпиш всички прищевки и решения на този мениджър и по никакъв начин не си защитен. Стоиш с един пакет акции, цената пада и се качва, а ти не можеш нищо да направиш. Затова взехме решение, че не искаме да правим само преоценки на активите си по временните им цени, искаме реално да печелим от инвестициите.
Ще останат ли българските ДЦК атрактивни и при по-ниската лихва, която се постига на последните аукциони?
- Според мен пазарът вече стигна нива, около които се консолидира, и доходността няма да пада повече. В следващите шест месеца ще се задържат нивата, които са в момента, но много ще зависи и от това, което ще се случва в Европа и САЩ. Ако има някакви намеси на пазарите, увеличаване на основните лихви, предполагам, че и доходността по ДЦК ще се промени. Премията, която инвеститорите ще търсят, ще е по-висока.
Друго важно нещо е ефектът на търсенето и предлагането - когато предлагането е по-малко от търсенето, нормално е да се получава такова свиване. В момента има недостиг на ДЦК на пазара. Не трябва да забравяме, че от началото на годината 2-3 аукциона бяха отменени, което от своя страна промени плановете на инвеститорите, което допълнително допринесе за намаляване на дохода.
Скоро държавата изкупи обратно ДЦК и така изтегли инструменти от пазара, а върна пари. Но за съжаление този кеш не се връща обратно в икономиката под формата на кредити, което пък от своя страна кара банките да свалят лихвите по депозитите. Те просто не използват този ресурс, който са набрали от депозити, не го връщат обратно в икономиката и съответно не печелят от него.
Трайна ли ще бъде тенденцията депозитите на доброволните фондове да намаляват? А на универсалните?
- Същата е тенденцията и при универсалните фондове. Миналата година от депозит спокойно можехме да получим годишна лихва от 6-7%, а още в началото на тази в същите банки лихвите са 4-5%. При такава доходност започваш да мислиш за други инвестиции и алтернативите ти стават по-широки. От тази гледна точка, докато лихвените проценти седят на тези нива, банковите депозити в портфейлите на пенсионните фондове ще намаляват.
А универсалните фондове изтегляли ли са пари? В статистиката на КФН като нетна стойност вложенията им в депозити са се увеличили?
- Да, но като дял от активите би трябвало да намалеят, въпреки че като стойност се увеличават. Входящият поток, който влиза в универсалните фондове, е много голям, а темпът, с който растат депозитите им, изостава. Тоест, ако преди година 25% от парите на един фонд са били в банкови депозити и за една година в него са влезли 10 млн. лв. осигуровки, за да се запази този дял, той трябва да е вложил в банки 2.5 млн. лв. от тях.
Той обаче инвестира по-малко. Докато при доброволните схеми входящият поток от вноски е много по-малък и там при падеж на депозит обикновено изтегляме парите и ги насочваме към други инвестиции. Затова при тях намалението е толкова видимо.
На какво се дължи увеличеният дял на акциите в портфейлите на фондовете – на поскъпването им, на нови инвестиции?
- Да, определено има изместване от инструменти с фиксиран доход към такива с променлив, и то не само при българските пенсионни фондове, това е в световен мащаб. В последния месец парите, които идват от продадени и падежиращи държавни облигации, са доста и това е сигнал, че у инвеститорите се връща рисковият апетит. Те са преценили, че нивата на доходност от облигациите вече са на много ниски нива и не ги задоволяват. Инвеститорът освен сигурност вече започва да търси друго, да има апетит към риск, за да си докара по-добра доходност.
Стават ли фондовите пазари по-актрактивни, отколкото банковите вложения и ДЦК?
- Да, определено. От септември насам фондовите пазари навлязоха в сериозен тренд на повишение, така че определено вече има по-голям интерес. Смятам, че това ще се запази през следващите 6 месеца. Естествено, влияние имат и опасенията от инфлация, които в Азия вече са съвсем реални, а Европа и САЩ неминуемо ще стигнат дотам. Последните статистики пак изненадаха всички в Европа с инфлация над очакваното.
Ще продължи ли това?
- Да, мисля, че ще продължи. Рано или късно в Европа ще трябва да пристъпят към увеличаване на лихвите, както направиха други страни, включително и Китай. Което от своя страна не е особено добре за пазара на акции. Затова от "ДСК-Родина" смятаме, че през следващите шест месеца той ще върви добре в сегашната си посока, но след това ще бъде доста интересно.
Ще може ли доходността от пенсионните фондове да надмине инфлацията в България тази година?
- Силно се надявам. Миналата година успяха, това е основната ни цел, за да има реално нарастване на средствата на осигурените лица.