Ситуацията в арабските страни идва в момент, в който водещите икономики по света се опитват да преминат в етап на устойчив растеж. По тази причина случващото води до риск от подкопаване основите на икономическото възстановяване. На първо място е необходимо да се посочи, че дори революциите да доведат до желаните политически промени, това не означава автоматично подобряване на условията на живот за месното население и развитие на нови пазари.

Историята на революциите през последния век в Африка доказва дори обратното. Не бих могъл да коментирам и дали е възможно веригата от конфликти да се увеличи и да обхване и други континенти. Все пак като краткосрочни последици от събитията могат да се посочат повишаване на цените на суровините, включително петрол, злато и редки метали, и храните. Всичко това дава нов тласък на и без това силните очаквания за засилване на инфлационните процеси.

Високите цени на суровините всъщност могат да се окажат пречката пред постигането на устойчив икономически ръст на водещите икономики и това от своя страна прави все по-актуална темата не за икономически ръст, а за стагфлация. И точно това е неблагоприятният сценарий за развитие. Всички тези рискове обаче са осъзнати, което дава възможност на отделните икономики да се приспособят и да омекотят потенциалните негативни ефекти.

През последната седмица събитията в Северна Африка прераснаха в поредица от процеси, които биха могли да доведат до значително повишение на систематичния риск, особено за възникващи пазари. Това, че Либия се намира на прага на гражданска война, неизменно води след себе си последици за целия регион главно в ролята му на износител на петрол. Нещо повече, ако считаният за най-силен местен режим не е в състояние да контролира обстановката, то какви биха били последиците за големите и ключови доставчици на петрол като Иран и Саудитска Арабия.

Повишаващите се енергийни цени имат пряк ефект върху покупателната способност на домакинствата (аналогичен на данък), от друга страна, влизат директно в разходната структура на компаниите със съответстващото отражение върху тяхната рентабилност. Има различни оценки за влиянието на петролните цени върху растежа, според JP Morgan всеки десет процента ръст в цената на петрола отнема 0.25% от глобалния БВП, според "Ройтерс" всеки 10 долара повишение водят до 0.5%-1% редукция.

Тук трябва да се отбележи, че влиянието е специфично на национално ниво, като първи и най-остро негативните ефекти намират отражение върху възникващите пазари. Задълбочаването на проблемите в региона (което изглежда вероятен сценарий), и особено цени на петрола около предходните рекордни стойности от $150 за барел, предполага да очакваме стагфлационни процеси в глобалната икономика.

При ограничените възможности за по-нататъшно стимулиране на растежа на фискално ниво, задаващата се ресурсна инфлация, стремежа към бюджетна консолидация и не на последно място експеримента, наречен quantitative easing (печатането на пари от Фед), представят уникални предизвикателства и трудни решения за правителствата и монетарните власти.