Производители на екоенергия: Зелената добавка в сметките не е товар за потребителите
| 7.94% е делът на екоенергията в крайното потребление |
Коригираната добавка за зелена енергия в сметките за ток ще натовари потребителите с едва 0.4 стотинки на всеки консумиран киловатчас. Такива изчисления представиха вчера от Асоциацията на производителите на екологична енергия по повод прогнозите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
В началото на седмицата председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев заяви, че поскъпването на тока няма да надвиши 5% от 1 юли. Ако исканията за по-високи цени на трите електроразпределителни дружества се приемат, те ще доведат до скок от 5 до 14 на сто. От 1 юли зелената добавка, която е част от крайната цена, ще нарасне с около 1.5%, каза още Семерджиев.
"Това означава, че добавката ще се увеличи от сегашните 0.3 стотинки на киловатчас на максимум 0.4", обясни шефът на АПЕЕ Велизар Киряков. Въпреки че е различна концентрацията на централи на възобновяеми източници (например най-много вятърни паркове работят в Североизточна България), екодобавката е уеднаквена за абонатите и на трите доставчика – ЕВН, Е.ОН и ЧЕЗ. В момента тя е 0.303 стотинки /кВтч без ДДС.
Според председателя на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов увеличението трябва да е под 1%, защото в момента инсталираните соларни мощности, чиито ток се изкупува най-скъпо, са едва около 12 - 15 мегавата и не влияят сериозно върху крайните цени.
От браншовите асоциации са категорични, че заради технологичното развитие и масовото производство най-късно до 10 години електричеството от новите централи ще стане по-евтино от тока от въглищни централи, които от 2013 г. трябва да купуват европейски квоти за изпускане на парникови емисии.
Сред зелените мощности единствено малките водноелектрически централи ще искат по-високи изкупни цени, стана ясно от изказване на шефа на Националния съюз "Екоенергия" Стоян Тенчев. Заради поскъпването на строителните материали през годините сегашната изкупна цена от около 10 стотинки на киловатчас трябва да нарасне, за да покрие инвестициите.
Въпреки че според новия ресорен закон производителите на екоенергия ще продават по твърди цени, те припомниха, че в него липсва ясен механизъм за ценообразуване. Въпросът как енергийният регулатор ще формира преференциалните тарифи е прехвърлен към наредба по Закона за енергетиката, която не е готова и притеснява както бизнеса, така и експертите.
"До момента няма методология за цените на зелената енергия", коментира Стоян Тенчев. От министерството на икономиката до момента не са представили нов механизъм, който да замени сегашната схема – 80% от средната цената за предходната година плюс екодобавка, която може да се коригира с до 5% годишно.
Бизнесът отхвърли идеята сроковете за изкупуване да се уеднаквят с аргумента, че централите работят различен брой часове според вида източник. Очаква се законът, чието забавяне предизвика недоволството на Европейската комисия, да отпуши кредитирането. Миналата седмица документът беше гласуван на първо четене в парламента.
По изчисления на АПЕЕ през 2009 г. делът на ВЕИ в енергийния микс е почти 8% (основно от хидроцентрали), а не 10.6%, каквито са данните на Националния статистически институт. По думите на Велизар Киряков през 2010 г. делът реално може да се окаже още по-нисък. Причината е, че има разминаване между докладваното високо потребление на горска биомаса и дърводобива, отчетен от агенцията по горите.
За да се изпълни европейската цел за 16% дял на ВЕИ в крайното потребление до 2020 г., в България трябва да се инвестират между 4 и 6 млрд. лв., припомниха от асоциациите. "Ако не инсталираме мощности и не инвестираме в иновации, ще купуваме статистически прехвърляния", предупреди шефът на БФА. Всеки процент под заложения дял щял да струва на страната между 250 и 400 млн. лв.