Томас Расмусон, CF Partners: От търговията с емисии се оплакват слабите компании
| През февруари България формално се завърна в международната търговия с емисии след близо 8-месечно прекъсване заради лошо докладване на парниковите емисии. Междувременно пробив в сигурността на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) блокира за няколко седмици продажбите на спот пазара в Европейския съюз и наложи всяка държава да обмисли нови мерки срещу хакерите. По тези теми разговаряме с Томас Расмусон, партньор в британската консултантска и инвестиционна компания CF Partners. Повече от 17 години Расмусон работи в сферата на инвестиционното банкиране и управлението на фондове. Завършил е бизнес администрация и икономика в университета в Упсала, Швеция. |
| Правителството се е справило със схемата за зелени инвестиции Затварянето на въглеродния пазар беше разумно България разполага с излишък от около 200 млн. държавни квоти (AAU). Какво бихте посъветвали правителството при продажбата на тези квоти? - Решаваща тук е схемата за зелени инвестиции (GIS)* да бъде ясна. Купувачите трябва да са уверени, че тя е прозрачна. Много държави имат излшни AAU и затова е важно продавачите да се насочат към правилните купувачи с правилния подход. Ако кръжите из целия пазар, ще си създадете повече проблеми, защото предлагането е огромно. Съветът, който даваме на клиентите си, е да бъдат прозрачни и да структурират процеса по продажбата. Има ли България конкурентно предимство например пред Русия, която разполага с огромен излишък от квоти? - Според мен схемата за зелени инвестиции е много добре обмислена. Изглежда, че правителството е свършило много работа и разбира какво е нужно, за да направи сделката по най-ефикасния начин. Инфраструктурата, процесът по вземане на решения и яснотата по GIS са налице. Те са конкурентите предимства на България. Хакерски атаки засегнаха няколко национални регистъра за квоти в ЕС. Как може такива набези да бъдат избегнати? - Въглеродният пазар е сред най-успешните пазари досега. Той помогна за трансфера на технологии от Запада към развиващи се държави, за постигане на споразумение между почти 200 държави, за комуникирането и осъзнаването на екологични проблеми. Само за 10 години въглеродният пазар извървя дълъг път. Ако погледнете зората на валутните системи или който и да е финансов пазар, ще видите, че е отнело много по-дълго време, за да се развият. Както при всеки друг пазар, и тук ще възникват проблеми. Скорошните хакерски атаки са безспорно престъпни. Те се отнасят до интернет сигурността, а не до фундаментите на пазара. Не знам колко милиарда евро всяка година изчезват от кредитните карти, но това е въпрос, чието решение се търси. Пробивът в сигурността очевидно не е добър за пазара, но той е естествена част от развитието му. Правителствата постъпиха разумно, като затвориха регистрите, докато коригират пропуските в сигурността. Оттам насетне пазарът ще продължи да расте и процъфтява. Някои национални регистри започнаха да изпращат SMS-и на собствениците на въглеродни сметки при прехвърляне на квоти. Какви други мерки са предприети? - Всяка държава прилага собствени, различни мерки за сигурност. Няма директива на ЕС, която да казва как да се управляват регистрите. Някои държави се справят по-добре, други – по-зле. Вероятно на общностно ниво ще възникне стандарт. В нашата фирма администратор следи дали кредитите не са крадени. Преди да прехвърлим квоти, проверяваме продавача и след това ги даваме на купувача. Имахме късмет и по време на атаките никой от клиентите ни не загуби квоти. Но какво например се случва, ако неволно сте купили откраднати кредити? Добрата новина е, че пазарът е затворен, а въглеродните кредити не са като валутата. Веднъж сдобиеш ли се с кредит, трябва да го използваш. Кредити могат да употребяват само правителства и компании, които искат да покрият задълженията си за намаляване на емисиите. Така че можеш да проследиш пътя на квотите. Не трябва да забравяме и финансовата криза. Човек не можеше да продава "на късо" банкови книжа, но можеше да продава "на късо" въглеродни кредити. По време на кризата ликвидността на въглеродния пазар всъщност беше по-добра, отколкото при повечето други пазари. Критиците казват, че ЕСТЕ (Европейска схема за търговия с емисии) не стимулира достатъчно големите замърсители да въвеждат новаторски зелени технологии. Какво трябва да се промени в следващата ѝ фаза (2013 - 2020)? - Откакто схемата беше проектирана, пазарът и играчите в него се промениха. Някои отрасли получиха прекалено много квоти, но това беше коригирано. Към газовете от индустрията например се подхожда много внимателно. С наближаването на 2012 г. ще наблюдаваме все повече ограничения, което ще увеличи цената. Така инвестициите във възобновяеми източници (ВЕИ) ще станат по привлекателни. Най-важният аспект на търговията с емисии е, че компаниите, които се оплакват, всъщност са по-слаби. Ако разгледаме ситуацията като "предлагане – търсене", добрите компании няма за какво да се притесняват. В света на капитализма замърсяването означава неефективност. Не сте ефективен, ако пилеете енергия или вода. Ако замърсявате, значи не управлявате компанията си правилно. А ако не я управлявате както трябва, няма да печелите и в дългосрочен план няма да оцелеете. Търгуваме с ефективност и липсата на такава. Винаги е имало отрасли и компании, които се оплакват, но бих казал, че въглеродният пазар помага на добрите да станат по-ефективни. Въглеродната търговия се проваля в мисията си да ограничи глобалните парникови емисии. Как ще ме убедите, че тя все още е работещ механизъм срещу климатичните промени? - Няма едно глобално решение, трябва да има много решения. Най-големите постижения на пазара са, че накара хората да осъзнаят проблемите и че постави цена на замърсяването. За съжаление в днешния свят всяко нещо трябва да има цена. Ако например една тропическа гора не е остойностена, хората ще изсекат дърветата и ще продадат дървесината, защото тя е нещо осезаемо. Ако сложим цена на ползите, които дърветата предоставят – почистване на въздуха и складиране на въглерод, тя ще се конкурира с цената на дървесината. Не казвам, че това е крайното решение. Нещата стоят както при ВЕИ. Няма едно единствено решение – трябва да използваме водна енергия, вятър и т.н. Пазарът създаде глобална платформа за общуване. Кажете ми кое международно споразумение е подписано от близо 200 страни? Да, има проблеми, но когато претегля плюсовете и минусите, търговията донесе много положителни неща. Протоколът от Киото изтича през 2012 г., а бъдещето на въглеродната търговия не изглежда обещаващо. Какво можем да очакваме? - Зависи как гледаме на нещата. Протоколът изтича, но се водят преговори. Чашата е наполовина празна или наполовина пълна? Трябва да поставим нещата в контекст – достатъчно трудно е една държава да се съгласи по един въпрос, а в случая говорим за 200 държави. Като гражданин, търговец и консултант бих искал повече яснота, но трябва да признаем, че преговорите отнемат време. Ако населението продължи да расте заедно с намаляването на ресурсите, под една или друга форма ще е нужна схема за търговия с емисии. В крайна сметка ще има някакво споразумение, макар да не пасва точно на нашите очаквания. Може да се появят регионални и секторни въглеродни пазари. Най-големият замърсител в света, САЩ, отлагат законодателството си за ограничаване на емисиите. Ще има ли по-сериозен ангажимент през следващите години? - Ангажираността на САЩ е разочароваща. Ще се върна към примера. Ако американците продължават да замърсяват и да хабят енергия, от екологична гледна точка това е разочароващо. Но от бизнес гледна точка, която, надявам се, те разбират, това е добре – Европа ще стане по-конкурентна. Нито Америка, нито Европа разполага с изобилие от природни ресурси. Ние сме посредници, които купуват суровини и ги превръщат в продукти. Ако не сте ефективни като държава, ще загубите. * С националната схема за зелени инвестиции правителството гарантира, че парите от продажбата на държавни квоти ще се харчат за намаляване на парниковите емисии, например чрез по-добра енергийна ефективност. Схемата беше въведена преди година с промени в Закона за опазване на околната среда. |