Икономисти: Фискалният борд крие рискове за икономиката
Идеята на финансовия министър Симеон Дянков за създаване на фискален борд може да възпрепятства икономическото възстановяване и дългосрочното развитие на българската икономика. Това заявиха пред "Дневник" икономисти, като визираха втората цел на пакта - "да гарантира балансирана бюджетна позиция и да не допуска дефицит над 3% от БВП".
Представените в края на февруари мерки предвиждат всяка есен при изготвянето на проектобюджета за следващата година, ако прогнозата е да има рецесия, държавата да има право да влоши бюджетното салдо спрямо конкретната година с 0.37 от очаквания спад на БВП. Ако пък има поредица от няколко години с рецесия, държавата може да си позволи увеличаване на дефицита по същата формула, но само докато размерът му стигне 3% от БВП, а последващо ще се забрани с ограничения в конституцията.
Обратно - при икономически растеж, предложението на финансовото министерство е всяка година бюджетното салдо да се подобрява спрямо предходната отново с 0.37 по очаквания процент на икономическия растеж. Изключения ще се допускат само когато отношението на държавния дълг към БВП е под 20%, като тогава консолидацията няма да е задължителна.
Критиците макроикономисти оспорват пакта с аргумента, че при изготвянето на бюджетна цел дефицит или излишък и залагането на правила за тях не трябва да се взима конкретното изменение на БВП - растеж или спад, а отклонението на БВП от неговия потенциал.
Тезата им е, че дори и да има скромен икономически растеж като очаквания за тази и следващата година, може да е необходима политика на умерен или нисък бюджетен дефицит, ориентирана към стимулирането на икономиката, а не подобряването на бюджетното салдо да се превръща в основна цел. Обратно, когато икономиката започне да расте с темпове над потенциалния БВП, тогава трябва да се преследват бюджетни излишъци, съкращаване на разходите и други мерки, с които икономиката да се опази от прегряване.
Зад това становище застават Петър Чобанов, който бе директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП), бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов и още един от водещите икономисти в агенцията, който пожела анонимност. Подобни на техните възгледи изказаха още съпредседателят на "Синята коалиция" Иван Костов, както и заместник-председателят на ДПС Алиосман Имамов в дните, когато бяха посетени от Симеон Дянков за консултации около пакта.
Съобразяването на бюджетните цели с отклонението от потенциалния БВП и провеждането на политика, която по всяко време да стимулира представяне на икономиката близо до нейния потенциал, предполага изготвянето на т.нар. циклично приспособен бюджетен баланс и с изчисляването му се занимават аналитичните звена към правителствата или финансовите министерства на съответните държави.
В България тази задача изпълняваше закритата вече АИАП, като с изпълнението е натоварена дирекцията за икономически анализи във ведомството на Симеон Дянков.
Неофициално източници от финансовото министерство също признаха, че е по-правилно да се изхожда от разликата между потенциален и реален БВП и тя да е водеща при определянето на бюджетната позиция. В същото време обаче било много трудно да се впишат промени в конституцията, зависещи от теоретични понятия като потенциален БВП, които отгоре на всичко били и трудни за определяне.
Подобно, че и по-сериозно опасение пък изказаха макроикономистите Георги Ганев и Георги Ангелов. И според двамата за политически цели може да се представи нереалистично висока оценка за потенциалния БВП, с която да се оправдаят и нагласите за прекомерни разходи. Затова Георги Ганев заяви, че при всичките теоретични условности и трудността с точност да се определи потенциалният БВП, изчисленията трябва да се правят в независим орган като БНБ.
Според Георги Ангелов това става още по-трудно за България, където има твърде малко натрупване на емпирични данни и дава за пример предкризисните оценки, че икономиката може дълго да расте с по 6%, но след това е станало ясно, че финансовият сектор и строителството повече няма да са важни двигатели на икономиката и автоматично потенциалът се е понижил с 2 процентни пункта.
"Воденето на активна политика в тази насока би предположило България да признае необходимостта от бюджетни дефицити и да изчисли необходимия държавен дълг за финансирането им. С тези средства трябва да се финансират и реформите в чувствителни сектори като здравеопазване, образование и пенсионната система. Веднъж след като икономиката се съживи, изплащането на тези задължения няма да е трудност", заяви бившият служител на АИАП, който пожела да не цитираме името му.
Циклично приспособеният бюджетен баланс обаче се налага като водещ ориентир в икономическата политика на големите държави от ЕС през последните години, а първите изследвания за него датират от 70-те години на миналия век. Въпреки че за негова база се приема кейнсианската концепция, а с нея вървят и множество критики, в свое проучване от март 2009 г. Европейската комисия също изтъква ключовата му важност.
В изследването си експертите на ЕК сочат като пример как една твърда бюджетна политика може да намали гъвкавостта на пазара на труда и да допринесе за дългосрочно високо ниво на безработицата. В същото време ориентирането на бюджета към потенциалния БВП би формирало антициклична позиция на държавата, която би била и най-ефективното средство за осигуряване на дългосрочна устойчивост в публичните финанси. При този тип бюджетиране може да се заложат и автоматични стабилизатори, които да предотвратяват трусове при промени в икономическия цикъл, се посочва още в документа на ЕК.
| Петър Чобанов, макроикономист, Институт за нов икономически напредък Само растежът не говори нищо за цикличната позиция. Трябва да се вземе предвид и потенциалният БВП и правилото да изхожда от пакта за стабилност и растеж, който гласи, общо взето, че като се гледа циклично приспособеният бюджетен баланс, като имаш растеж над потенциала, трябва да затягаш дефицита с поне 0.5 процентни пункта, а като си под потенциала, можеш да го разхлабваш, като не трябва да надхвърляш 3% дефицит. Трябва да си имаш средносрочна бюджетна цел, която да е съобразена със застаряването на населението и натиска върху публичните финанси в много дългосрочен период. За нас средносрочната цел може да е балансиран бюджет, като отклоненията са в лоши времена и после като те се преодолеят, да следва консолидация, за да се постигне поставената цел. Същото важи и когато растежът мине потенциала на БВП. Тогава цикличната позиция може да изисква излишък. В сегашния си вид пактът за финансова стабилност предполага, че ако държавният дълг е над 20% от БВП и икономиката расте 6 години с по 6% на година, ще се достигне излишъци в размер на 7-8% от БВП, което е прекалено. Точно това е проблемът. Прекаленото автоматизиране на тези правила може да наложи неадекватна и дори проциклична бюджетна политика. По принцип подкрепям идеята за правила, съгласен съм, че трябва да ги има, но наистина трябва да са внимателно обмислени и да се търси консенсус около тяхната формулировка, така че да не пречат на икономическото развитие, и в същото време да има гаранции, че те ще се спазват, защото самото им вписване в конституцията не предвижда санкции за евентуално нарушаване. Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите Предложенията бяха внесени със сбъркани теоретични постановки и съгласието на някои партии с тях показа, че те имат ниско ниво на капацитет и експертност. Самата идея за бюджетни правила не е лоша, но те трябва да отговарят на нуждите на икономиката. Пактът не предлага механизъм, защото правилата трябва да оказват какво да се прави, ако нещо се случи с икономиката. Изпълнението и прокарването на циклично приспособен бюджет обаче може да влезе в противоречие и с другите правила – за ниско преразпределение на БВП през държавния сектор, както и с идеята вдигането на данъците да става само с квалифицирано мнозинство. Така подготвени, правилата не спомагат за правилна политика и избягване на крайности, защото едно правителство може да не спазва никаква дисциплина, но за следващото вече да липсва възможност за гъвкавост. Нищо не пречеше на правителството и финансовото министерство при ГЕРБ и досега да водят разумна политика. Можеше да въведат същите правила още тази година с промени в Закона за устройството на държавния бюджет и само ако се потвърди ползата от тях, да се заложат в конституцията. Освен това липсва и професионален диалог какви точно трябва да са правилата и къде да се впишат, а това е тема на експертен разговор. Георги Ганев, макроикономист, Център за либерални стратегии Абсолютно нищо не пречи да се води антициклична политика и без бюджетни дефицити. Ако икономиката има голям излишък в една година и на следващата отчете балансиран бюджет, това също е антициклична политика. За периода от юли 2007 г. до юли 2008 г. бюджетът бе с излишък 6% от БВП, преди да започнат есенните харчове на тройната коалиция. Не е важен балансът на бюджета, а изменението в баланса на бюджета. Аргументът с потенциалния БВП е прекрасен, но на теория. Много хора спорят с него дори и на теоретично ниво и той изобщо не е безкритично приет. Причината е, че никой не можа да измери с точност потенциалния брутен вътрешен продукт. Ако някой твърди, че знае къде е той - лъже. А финансовият министър не знае къде е той и в същото време трябва да взима решения. Имаме примери за политически нагласени прогнози и няма да се изненадам в бъдеще, ако се появи нагласа за дефицит, лесно да се подхвърли становище, че потенциалът на БВП е много висок и така да се оправдаят необосновано високи разходи. Липсват и гаранции, че евентуалното поемане на нов държавен дълг няма да има отрицателни последствия - че няма да изплаши инвеститорите и да предизвика свиване на потреблението. За това първо е нужно доказателство, че това няма да навреди, и едва след това емитирането на дълг да се обсъжда от гледна точка на ползите. Самото измерване на потенциалния БВП може да има достоверност само ако се прави от БНБ. Агенцията за икономически анализи и прогнози вече е закрита, но преди това бе на пряко подчинение на финансовия министър и винаги ще има съмнения за политическа намеса при изготвяните от нея прогнози. Георги Ангелов, макроикономист, Институт "Отворено общество" На теория наистина по-добрият вариант е да се изхожда от потенциалния БВП. Проблемът е, че и в сегашния проект има текстове, които позволяват правилата да се заобикалят, а вписването на потенциалния БВП дава още една такава възможност. Пример за това е Великобритания и управлението на Гордън Браун, по чието време постоянно се заявяваше, че потенциалният БВП е много висок, и се оправдаваха дефицитите в продължение на десетилетие. За България определянето на потенциалния БВП е още по-трудно. Преди кризата смятахме, че има потенциал в продължение на години икономиката да расте с по 6%, но днес се вижда, че предпоставките за този растеж не са били устойчиви и 1-2 пункта от този потенциален растеж се загубиха. България има твърде много структурни промени в икономиката - комунизъм, преход, приватизация и за това има твърде малко емпирични данни за прогнозиране при сегашната структура на икономиката. Въпреки че на теория потенциалният БВП е по-добър индикатор, на практика трудно може да се изчисли потенциалният БВП, особено когато става дума за страни с резки промени в структурата на икономиката и ограничен период от данни, които да се ползват при определяне на антициклична бюджетна позиция. |