Експерти: Новите правила за взаимните фондове ще повишат конкуренцията
Създаването на нов закон за взаимните фондове ще увеличи конкурентоспособността на българския пазар и ще подобри значително информираността и защитата на дребните инвеститори. Това са първите коментари на бранша във връзка с подготвяния от Комисията за финансов надзор (КФН) изцяло нов закон, регулиращ дейността на взаимните фондове.
"Целта на измененията е по-голяма информираност на инвеститорите и създаване на условия за по-лесния им достъп до публична информация", коментира Димана Ранкова, заместник-председател на КФН и ръководещ "Надзор на инвестиционната дейност".
Новият документ, който все още се дооформя, е свързан с въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на няколко европейски директиви, касаещи предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа и влизащи в сила от 1 юли 2011 г. Новите моменти в него са улесняването на трансграничната търговия с фондове, опростяването на процедурите за сливанията и придобиванията им и въвеждането на унифициран информационен документ за инвеститорите.
"Хармонизираният в ЕС документ, наречен "ключова информация за инвеститорите", насочен към дребните инвеститори, ще замени опростения проспект и ще дава по-голяма яснота и прозрачност. Т.е. като цяло се повишават защитата и възможностите пред инвеститорите", допълни Ранкова.
Въвеждането на ключовата информация за инвеститорите ще ги улесни във взимането на инвестиционни решения, поясни и Стоян Тошев, председател на Българската асоциация на управляващите дружества, в която членуват всички големи фамилии фондове в страната. По думите му тя ще помогне на инвеститорите по-лесно да се ориентират в спецификата на отделните фондове и доколко те отговарят на техните нагласи и предпочитания за доходност и риск.
Ключова промяна в бъдещото законодателство може да е и въвеждането на национални колективни инвестиционни схеми и непублични инвестиционни дружества и договорни фондове, определяни по европейското законодателство като non-UCITS. За момента все още се обмисля как те да бъдат регламентирани в новия закон, още повече че ЕК обмисля да приеме и нова директива, регулираща дейността на мениджърите на non-UCITS, коментира Ранкова.
Липсата на схеми за професионални и институционални инвеститори беше определена като "значителната празнота" още миналата година, когато Ранкова представи насоки за развитие на българския капиталов пазар след встъпването си в длъжност. В документа, целящ съживяването на пазара след кризата, беше подчертана цялостната нужда от актуализация на законодателството за взаимните фондове, включително и необходимостта от въвежданeто на евродиректива UCITS IV.
Според Тошев, ако този тип фондове бъдат въведени, това ще увеличи значително инвестиционните възможности на местните управляващи дружества и ще повиши конкурентоспособността на бранша спрямо европейския пазар. "Това ще разшири клиентската база. Ще се насърчат търсенето и дългосрочните спестявания, като привлечените средства от инвеститорите ще се връщат в икономиката чрез инвестиции в публични дружества и емитенти, извършили публично предлагане и търгувани на Българската фондова борса", каза Тошев.
"Разширяването на алтернативите за инвестиране пряко ще се отрази върху цената на набирането на капитала от дружествата, засилване на конкуренцията между банковия и небанковия финансов сектор, което пък ще доведе до намаляване на разходите за инвеститорите", допълни той.
За момента от БАУД очакват новите инвестиционни възможности да са интересни за всички типове инвеститори, с изключение на тези, предназначени за акредитирани инвеститори. Специално за последните има предложение за въвеждането на непублични инвестициони дружества и договорни фондове, които да имат най-много 100 инвеститора, чиито средства да се влагат в по-широк кръг финансови инструменти.
Според Тошев в момента "съществуват добри условия, ако бъдат въведени в нашето законодателство национални (т.е. без европейски паспорт) КИС и непублични инвестиционни дружества и фондове, те бързо да завоюват клиентска база и да се възползват от подценените цени на финансовите инструменти, като "влизат" на пазара при оптимални нива на цени и разходи и да способстват за развитието на фондовата търговия".
Засега другите участници на българския капиталов пазар като пенсионни компании и инвестиционни посредници изчакват да видят окончателните предложения за нов закон, преди да коментират по същество, но също отчитат като основен позитив подобряването на информираността на клиентите и увеличаването на инвестиционните възможности.
За тях обаче от значение е освен формата и творчеството и иновативността на отделните фонд мениджъри, за да привлекат интереса на повече институционални инвеститори.