Попитахме: Какъв ще е ефектът за българските инвеститори във взаимни фондове от бъдещия нов закон за колективното инвестиране?

Попитахме: Какъв ще е ефектът за българските инвеститори във взаимни фондове от бъдещия нов закон за колективното инвестиране?

Димана Ранкова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ "Инвестиционен надзор"
Целта е по-голяма информираност на инвеститорите и създаване на условия за по-лесния им достъп до публична информация. Същевременно подробно ще бъдат разписани възможностите за преобразуване на взаимни фондове чрез вливане и сливане. Принципно считам, че създаването на по-добри правила и гаранциите за тяхното спазване би гарантирало оптимизация на пазара.
На този етап все още се обмисля как да се регламентират в новия закон т.нар. non-UCITS. Това е свързано и с факта, че се очаква ЕК да приеме и нова директива, регулираща дейността на мениджърите на non-UCITS.
Като цяло изготвянето на нов закон за колективните инвестиционни схеми е свързано с въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на няколко европейски директиви - 2009/65/ЕС, 2010/42/ЕС, 2010/43/ЕС. Срокът за тяхното нотифициране е 30 юни 2011 г., като промените в директивите уреждат нови изисквания за дейността на колективните инвестиционни схеми, тяхната инвестиционна политика и дейността на управляващите дружества. Съществените нови моменти са няколко: улесняване на трансграничното търгуване, като се намалява срокът до 10 дни. Също посредством паспорта на управляващото дружество ще бъде възможно учредяването на фондове в други страни - членки на ЕС.
Чрез новосъздадените главни захранващи структури (Master-Feeder-Funds) ще бъде възможно обединяването на активите и съблюдаването в по-голяма степен на потребностите на местните инвеститори при структурирането на продукта. Също ще могат да бъдат осъществявани трансгранични сливания на фондове. Хармонизираният в ЕС документ, наречен "ключова информация за инвеститорите", насочен към дребните инвеститори, ще замени опростения проспект и ще дава по-голяма яснота и прозрачност. Т.е. като цяло се повишават защитата и възможностите пред инвеститорите. Освен това с изготвянето на нов закон, а не като допълнения към действащия ЗППЦК технически ще се облекчи и неговото прилагане.
Стоян Тошев, председател на Българската асоциация на управляващите дружества
Транспонирането на UCITS IV ще създаде допълнителни възможности за нови форми на инвестиционен мениджмънт, ще се разширят възможностите на управляващите дружества да предоставят трансгранични услуги, да делегират функции и да се възползват по-пълноценно от своя европейски паспорт за извършване на дейности и предоставяне на услуги в дружи държави - членки на ЕС. Що се отнася до ключовата информация за инвеститорите, тя ще улесни взимането на инвестиционни решения от тяхна страна.
Така те ще могат по-лесно да се ориентират в спецификата на съответните колективни инвестиционни схеми (КИС) от типа UCITS, които се предлагат публично в държавите членки. Унифицираният характер на този документ ще дава възможност за сравняване на колективни инвестиционни схеми със сходни рискови профили и ще способства за намирането на най-подходящи за съответните инвеститори инвестиции от гледна точка на техните нагласи и предпочитания, склонност към поемане на рискове и търсене на доходност.
Регламентирането на национални КИС и непублични инвестиционни дружества и договорни фондове ще има силно позитивен ефект върху пазара, защото ще се създадат нови инвестиционни възможности и ще се разшири клиентската база за този бизнес. Ще се насърчат търсенето и дългосрочните спестявания, като привлечените средства от инвеститорите ще се връщат в икономиката чрез инвестиции в публични дружества и емитенти, извършили публично предлагане и търгувани на Българската фондова борса.
Ще се постигне изравняване на условията за осъществяване на колективно инвестиране със страните с развити капиталови пазари, което ще способства за по-голямата конкурентоспособност на местния бизнес. Разширяването на алтернативите за инвестиране пряко ще се отрази върху цената на набирането на капитала от дружествата, засилване на конкуренцията между банковия и небанковия финансов сектор, което пък ще доведе до намаляване на разходите за инвеститорите.