Първите енергийно ефективни проекти, реализирани по Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР), се оказаха един вид с кръпки. Така образно обрисува слабостите на реализирани проекти за енергийна ефективност в училищата зам.-министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова по време на втората годишна конференция за устойчиво строителство и енергийна ефективност BuildinGreen, която се провежда в рамките на изложението "Българска строителна седмица".

Проблемът е, че проектите са били насочени единствено към въвеждане на мерки за енергийна ефективност като смяна на дограмата и изолация на сградата. В същото време в един момент протича покривът или пък децата продължават да учат на стари изпочупени чинове, а околното пространство около сградата е буренясало и занемарено. От една страна, проектът е постигнал ефект, защото училищата намаляват разходите си за отопление, а на учениците им е топло и сухо. От друга страна, обаче децата играят и се учат в неугледни дворове и класни стаи. За да се промени това, в бъдеще схемите за финансиране по оперативната програма ще предлагат комплексни решения, като и тези компоненти ще подлежат на финансиране, посочи зам.-министър Павлова.

През последната година са обновени над 100 общински училища, детски градини и други сгради от образователната и социалната инфраструктура. Още 237 проекта за над 500 млн. лв., които пряко или косвено въвеждат мерки за енергийна ефективност, са получили финансиране по ОПРР. От тях са сключени 58 договора на стойност 105 млн. лв. по двете схеми, пряко свързани са енергийната ефективност. 61 проекта за 83 млн. лв. са в листата на чакащите, каза зам.-министър Павлова.

Тя припомни, че дейностите, финансирани по оперативната програма, включват енергийно обследване, внедряване на мерки за енергийна ефективност като  топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации, газоснабдяване, внедряване на инсталации, основани на използването на алтернативни възобновяеми източници.

Ефектът от реализираните проекти е икономия на енергия от над 154 мегаватчаса електроенергия годишно, като за образователната инфраструктура е над 117 мегаватчаса.

През тази година стартира разработването на интегрирани планове за градско развитие, съобщи Павлова. Така през следващия програмен период ще може да се реализират по-големи проекти, които включват едновременно подобряване на градската среда, подземната инфраструктура и ремонт на училища, допълни зам.-министърът.