Бернар Арно, най-богатият французин и движеща сила зад империята на лукса LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton, доказа, че едва ли има нещо, което може да го спре. През миналата седмица не се поколеба да уволни емблематичния за Dior дизайнер Джон Галиано заради скандалните му расистки изказвания.

Три дни след тъжното последно шоу на дизайнера за Dior, на което заради скандала не присъстваха нито Галиано, нито Арно, изпълнителният директор на LVMH заличи спомена от загубата на големия дизайнер с мегасделка. Неговата империя предложи 3.7 млрд. евро за италианската перла Bvlgari.

LVMH обяви, че е постигнала договореност със семейство Булгари, което контролира над 50% от акциите, а за останалите ще отправи оферта през борсата. Голямата битка за Бернар Арно обаче тепърва предстои: да прибави още една перла – френския производител на шалове и луксозни кожени изделия Hermès International.

По всичко личи, че това няма да бъде поредната корпоративна битка в модния сектор, а

От октомври миналата година Бернар Арно наобикаля Hermès, която също както Bvlgari е семейна собственост и е една от малкото независими френски модни къщи. Постепенно и тихомълком LVMH натрупва дял от 20.2%.

Една сутрин през октомври 2010 г. той се обажда по телефона на Патрик Томас, първия изпълнителен директор на Hermès, който не е член на контролиращите я семейства. Той го информира, че след няколко часа LVMH ще обяви, че притежава 17% от Hermès и възнамерява да купи още. Патрик Томас е изумен от размера на дела.

Той е бил придобит не чрез изкупуване на акции от борсата, а чрез деривати, които дават право на придобиване на дял за определен период от време. "Това определено не е начин да се прави бизнес не само във Франция, а по принцип между джентълмени, веднага разбрахме, че това е враждебен ход", споделя Томас пред вестник "Ню Йорк таймс". "Забиха ни нож в гърба."

Макар че оттогава Бернар Арно не спира да уверява, че той е "напълно миролюбив инвеститор" и че не възнамерява да се бърка в управлението и в традициите на Hermès, във френската фирма гледат враждебно на него.

За хората от Hermès империята на лукса LVMH символизира всичко онова, което Hermès не е. "Не искаме да бъдем част от този финансов свят, който разрушава компании и се отнася с хората като със стоки или суровини", категоричен е директорът Томас и добавя: "Това не е финансова битка. Това е битка на две култури."

Бернар Арно обаче използва сделката с Bvlgari като доказателство, че LVMH може да работи със семейни компании. "Надявам се, че партньорството (с Bvlgari) ще покаже, че някои семейства са способни да осъзнаят ползите от сливане с LVMH", казва Арно пред френския в. "Фигаро", повтаряйки своята мантра, че е миролюбив инвеститор. Арно е убеден, че представителите на семействата, чиито шести и седми поколения сега контролират Hermès, в крайна сметка ще се подчинят на силите на пазара. Но ръководството на Hermès не смята така.

Някои френски медии изразяват предположения, че част от по-младите членове на семейството може и да са готови да продават дяловете си. Четиридесетгодишният Аксел Дюма, самият той е шестото поколение в Hermès, е на мнение, че нежеланото присъствие на Бернар Арно в компанията може дори да сплоти и обедини различните поколения.

Шейсет и две годишният Бернар Арно в продължение на близо три десетилетия покорява света на модата и лукса. След кратко пребиваване в САЩ той се завръща в родината си през 1984 г., когато президентът Франсоа Митеран се стреми да разпродаде част от държавните компании на частни инвеститори. Очите на Арно попадат върху застигнатата от фалит текстилна Boussac, която притежава скрито съкровище – Christian Dior.

След като купува Boussac, Арно изненадва правителството и затваря текстилния бизнес, закривайки хиляди работни места, за да съсредоточи бизнеса около Dior. Малко по-късно неизвестният все още бизнесмен е поканен от патриарха на LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton - Анри Ракамие, да придобие дял в компанията. След това се възползва от споровете между фамилиите и отстранява двамата собственици Ракамие и Ален Шевалие и през 90-те години придобива контрола над LVMH.

Горчивата битка разгневява Анри Ракамие и неговото семейство и затвърждава славата на Арно на хищен бизнесмен в американски стил, който не зачита неписаните правила на френския бизнес. В продължение на годините в чантата на LVMH една по една попадат емблемите на европейския лукс – Céline, Guerlain, Fendi, чийто креативен директор е Карл Лагерфелд, Château d’Yquem, производителят на вината Sauternes... В наши дни LVMH контролира над 60 марки.

Арно осигурява едни от най-добрите дизайнери в света като Джон Галиано, който идва от модната къща Givenchy (също част от LVMH) и успява да превърне Dior в марка на стойност милиарди долари, самоубилият се през миналата година Алекзандър Мауккийн, наследил Галиано в Givenchy, Марк Джейкъбс, който диктува модните тенденции в обувките и чантите на Louis Vuitton. Критиците твърдят, че Бернар Арно не само изкупува семейни компании, а най-безмилостно ги разбива.

Говори се, че поглъща онези семейни фирми, които са най-уязвими, когато се сменят акционерите или поколенията в тях. "Капиталистическият подход позволява на LVMH да придобива участие, но той няма нищо общо с начина, по който ние след това управляваме марката", казва Арно. Своята мисия той вижда в това да възражда "уморените марки", дори като изхвърля непокорните мениджъри.

Финансовите резултати красноречиво говорят за неговия успех: продажбите на LVMH през миналата година нараснаха с 19% и за първи път преминаха границата от 20 млрд. евро (виж графиката).

Доколко обаче числата на успеха на Бернар Арно се вписват в културата на Hermès? "Ню Йорк таймс" отбелязва, че едно от големите опасения на ръководството на Hermès е, че Арно не се притеснява да говори за пари, нещо, което е табу в Hermès.

Очевидно битката на културите между LVMH и Hermès е на път да се превърне в истинска война. Парите и времето са на страната на Бернар Арно, отбелязва "Ню Йорк таймс". С дял над 20% той би могъл да отпише компанията от борсата, което принуди ръководството на Hermès да създаде семеен холдинг, за да блокира настъплението на LVMH. "Ако не ни унищожи, тази война (за душата на Hermès) ще ни направи по-силни", убеден е Дюма.