Чуждите инвестиции в България растат, но не могат да покрият изтичането на капитали

Чуждите инвестиции в България растат, но не могат да покрият изтичането на капитали

103 млн. евро са преките чуждестранни инвестиции

82% от вложенията отвън идват от Австрия
Чуждите инвестиции в България са започнали да се повишават, но все още не успяват да компенсират цялостното изтичане на капитали от страната. Това показват данните за платежния баланс през януари.
През първия месец на годината преките инвестиции в България са 103.8 млн. евро, което е почти двоен ръст спрямо същия месец на миналата година (57.3 млн. евро). В същото време обаче финансовата сметка, която отразява общите инвестиционни и кредитни потоци, постъпващи и напускащи България, е на минус от 624.8 млн. евро.
Основните изтичания на пари от държавата идват по три линии. Първата е от български юридически и физически лица, които са предпочели да вложат част от средствата си в чужбина, като в случая сумата е 358.8 млн. евро. Изтичане има и от капиталовия пазар и корпоративния сектор, където има продажби на портфейлни инвестиции за 112.6 млн. евро, а чужденци са изтеглили свои депозити за 229 млн. евро.
Съмнение доколко нарастването на инвестициите е нова тенденция, а не еднократен ефект пък поражда фактът, че 85.2 млн. евро от общия им размер идват от Австрия и най-вероятно става въпрос за транзакция на една компания.
За сравнение - през януари миналата година българският бизнес е увеличил депозитите си в България с 261.6 млн. евро, а чуждестранните компании са изтеглили точно два пъти по-голяма сума, отколкото този януари. Въпреки че на практика данните говорят за изтичане на капитали от България, според експерти това е нормално за януари, тъй като в него се правят плащания по външния дълг.
През миналата година финансовата сметка беше на минус със 195 млн. евро. Традиционно банките също увеличават ликвидността си и при ниско кредитиране средствата се използват за погасяване на задължения към чуждестранни кредитори.
В същото време ускореният износ продължава да подобрява търговския баланс и оттам текущата сметка, която е с излишък от 158.1 млн. евро, след като година по-рано по нея имаше дефицит от 291 млн. евро.
Капиталовата сметка пък отново има незначителен принос за резултатите по платежния баланс, като дефицитът по нея е 2.6 млн. евро при 6.6 млн. за същия месец на миналата година. Така общото салдо по платежния баланс, което е сбор от трите подсметки, формира дефицит от 628 млн. евро, след като същия месец на миналата година той бе 422 млн. евро.
Дефицитът по платежния баланс, ако не се дължи на еднократни фактори, се приема за тревожно явление, когато се запази като тенденция. Причината е, че той отразява нагласи за изтегляне на капитали от една държава, свиване на кредитирането в посока към нея или отказ на чуждестранните кредитори да рефинансират задълженията на местните длъжници.
Експертите, до които "Дневник" се допита, останаха на противоположни мнения за факторите, които са обусловили тези резултати, и не се наеха да прогнозират дали това ще се наложи като тенденция. Един от най-непосредствените рискове за икономиката, ако платежният баланс продължи да е на дефицит и през следващите месеци, е ликвидността да спадне и така да се подрие дългосрочният потенциал за растеж на икономиката.
"Данните показват, че банките, които са най-чувствителни, оценяват перспективите за икономиката ни като отрицателни и тази оценка е много по-точна, отколкото становищата на рейтинговите агенции. Износът на капитали навън стагнира кредита, а при валутен борд паричната маса може да нарасне единствено като се привличат капитали отвън или като се повишава ефективността и същият продукт се произвежда с по-малко разходи", коментира макроикономистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов.
Абсолютно противоположното мнение пък зае макроикономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него януарският дефицит е следствие от сезонни фактори, които се наблюдават в началото на всяка година след началото на кризата, когато банките предпочитат да депозират нарасналата ликвидност зад граница или да погасяват външни задължения, след като няма проекти за кредитиране.
В същото време обаче нарастването на преките инвестиции е сигнал, че може би дъното по този показател е достигнато. "От правителството и международните фактори зависи дали те ще започнат да нарастват сериозно или бавно, но се вижда, че спадът спира", коментира той.